All Levels Healing
Ние опознаваме живота с нашия ум и се водим от него, но винаги стигаме до екзистенциалния въпрос за смъртта.
Какъв е смисъла на живота, когато след него винаги настъпва смърт и всичко, което сме изградили, просто отива в нищото?
Борим се, градим, израстваме, трупаме… сякаш сме вечни.
А изведнъж стигаме до потресаващото заключение, че времето лети бързо и ние сме на прага на своя край.
Остаряваме, боледуваме и си отиваме от този свят. Има ли нещо след него? Защо по пътя на живота ни много неща стават трудно, с неимоверни усилия, и колкото и да се опитваме, борим и търсим решения, така и не успяваме? Сякаш „не ни е писано“. А понякога се случват събития, които не сме очаквали, не сме търсили и не сме се борили за тях, а се оказват най-решаващи за нас? Като, че… „така е трябвало“? Защо, въпреки че все повече се доказва силата на ума и волята, ние не можем да постигнем някои неща, колкото и желание и усилия да полагаме? Защо други неща се случват леко и естествено, без дори да се постараем за тях? Защо едни имат „късмет в живота“, а други от раждането още получават тежка съдба? Всичко ли е въпрос на гени? И ако беше така, как тогава от здрави гени, и същата среда като при другите, някои страдат от тежки изменения и болести? Можем ли да приемем, че всичко е случайно и всичко е въпрос на късмет? А какво е късмета тогава изобщо? Той не е ли също абстрактно понятие? Можем ли да приемем, че живота е толкова несправедлив, или всичко има свой смисъл и обяснение?
Можем ли да търсим доказателство за нещо нематериално като душата в един толкова тежък материален свят?
Някои вярват в душата, други смятат, че щом не е видима с просто око, значи тя е мит. Илюзия и сляпа вяра.
Вярата на човек зависи от неговата лична опитност и е свободен избор. Всеки вярва в това, което му е казано в детството, което му е изгодно и което пожелае. Но нека си представим за момент по същата логика, че всичко, което не е видимо с просто око или не е доказано и признато от науката, не съществува?
Как дишаме тогава, след като въздухът е невидим? Какво кара клетките ни да работят в обособени органи и системи за общото благо на единен организъм? Кой е създал нашето ДНК и подредбата на гените толкова специфични и уникални? Възможно ли е телата ни и мозъкът ни да функционират толкова смислено и разумно, ако зад тях няма нищо и всичко е на случаен принцип?
Или зад отговорите на тези въпроси стои душата?
Все повече изучаваме и вече знаем за мъдростта и силата на ума, неговия потенциал да преобразува нашия живот.
Умът е мощен, но още по-мощна е душата.
Какво е душата?
- Независима единица вътре в тялото.
- Има своя собствена воля, мисли и предпочитания.
- Има чуства, творчески способности.
- Общува с други души самостоятелно, притежава гъвкавост.
- Притежава невероятна мъдрост и способност да лекува.
- Проявява се чрез интуицията.
- Също се храни- но с добродетели.
Една от теориите в научните среди, сред които и квантовата физика е- че това, което остава след смъртта, е съзнанието- като информация, от която Вселената всъщност е изградена (енергия= информация). Но тук също се има предвид не точно съзнанието, с което всички сме свикнали да се идентифицираме в нашето ежедневие. Както знаем, обичайното ни мислене е базирано на много програми, които ние сме възприели от нашето раждане в семейството, а след това в средата, в която израстваме. Става дума за по-високо ниво на съзнанието, наречено СвръхСъзнание.
Нашата психика може да бъде разгледана на 3 нива, като най-голямото, което води живота ни, навиците ни и програмите за оцеляване автоматично,
е Подсъзнанието- близо 90 % .
Другите 10 % е нашето Съзнание, с което ние мислим логично, вземаме решения и интерпретираме новополучената информация.
В малки моменти, когато сме в пълно спокойствие, но и будност на ума, ние можем да стигнем до едно по-високо ниво на Съзнание, така нареченото СвръхСъзнание. Тогава умът може да обхване света и случващото се в по-голяма цялост, да получи Свръх- прозрения, идеи и усещане за единение. В такъв режим мозъкът прави мигновени връзки между много области едновременно, и информацията по Мозъчният мост между двете мозъчни полукълба протича хармонично и свободно. Тогава се засича високо количество гама вълни. И се наблюдават така наречените Синхроничности. Това състояние е силно търсено от духовно ориентирани хора, които се стремят към Нирвана (издигане, просветление). Това състояние е режим на синхрон между Подсъзнание и Съзнание, пълно отдаване на Живота и битието, пълно присъствие в Тук и Сега.
Това състояние се смята, че е именно пълната връзка с душата. Съзнанието е достатъчно издигнато и освободено, за да може да усети иначе скритата в дълбочина частица светлина в нас- душата.
В нашето ежедневие ние винаги се въртим в мисли между анализ на Миналото и планове за Бъдещето, където постигането на това състояние е невъзможно.
Душата е вечна, чиста енергия, която не се губи, но може да се трансформира, да се развива, да прибавя компоненти.
Целта на всеки живот е да преживее нещо, с което да се обогати, да прибави към себе си, да извлече поука, познание, урок. Физическият свят може да бъде разгледан и като едно игрално поле, на което слизаме в забрава (амнезия), за да получим дадена опитност. Защо с амнезия?
Защото ако изначално знаехме кои сме, преживяването нямаше да е така автентично. Ако помнехме кои сме, щяхме ли изобщо да искаме да стоим тук? Щяхме да бъдем лишени от възможността да избираме от позицията на незнанието. (За да изберем кои сме, ние трябва да преминем през форма на незнание. (Нищото, което е целия потенциал и всичко, което е- как да знае, че е всичко, ако не преживее себе си през пътя на незнанието? Кой съм АЗ- избираме сами тогава, когато преживеем всички полярности.)
Имаме все пак достъп и методи, с които можем да се доближим до нашата същност и да надникваме зад завесата, когато сме готови за това. Чрез хипноза, регресия или дори медитация.
От регресиите на хиляди хора, Майкъл Нютън създава „схема“ на духовния свят, която ни дава по-ясна представа какво е след смъртта. И става много валидна източната поговорка „Каквото горе, това и долу. И каквото долу, това и горе“. Аналогията присъства на всички нива.
Както клетките се групират в органи, а органите- в системи на микрониво; така хората се групират в семейства, а семействата- в общество, в нация- на физическо и социално ниво; така и в духовния свят душите се групират по ниво на развитие, общи задачи или специализации- макрониво. Както на Земята, така и в духовния свят има различни нива на йерархия, която се определя от опитността на всяка душа.
Има ли по-стара и по-млада душа?
Тези термини изобщо не са валидни, предвид че всяка душа напредва с различно темпо и в различна сфера от останалите. Душите не се делят на стари и млади, а по-скоро на опитни и неопитни. Някои избират по-тежки животи, поставяйки си големи цели, други не бързат толкова. Някои извличат голяма полза от даден живот, други не успяват с поставените си задачи.
(Това обяснение е донякъде и за да не бъде никой "обиден" с това, че може да е "млада" душа. Според изследванията на Майкъл Нютон, а и спрямо моите контакти с души до сега, очевидно се стига до извода, че все пак, както Вселената не спира да "ражда" планети, така не спира да "ражда" и души. Има много нови души, които скоро са създадени и едва започват своя цикъл на Земята. В последно време по-често дори са такива.)
Кой избира животите ни?
Ние самите, собствената ни душа. (Или поне така се смята; според моите наблюдения това е само отчасти така.)
На енергийно ниво, самата същност на душата се стреми към обогатяване и развитие. И самата душа избира да преживее нещо тежко, за да напредне повече.
Но все пак, както казахме, йерархия съществува и групите души се допитват до по-напреднали от тях за избора на своя живот. По-напреднали от нас ни помагат в нашия избор, действия, осъществяване. Наричаме ги водачи. В някои учения се говори за ангели- пазители. Но реално не всеки човек има специален ангел, който непрекъснато е до него (макар да ни се иска). Имаме обаче водач, който е по-напреднала душа от нас в развитието си и обикновено не е превъплътена във физическо тяло. Тя отговаря не само за една, а за група от души, които напътства. Тя е тази, с която обсъждаме ключови моменти и разпознавателни знаци за живота ни преди нашето идване тук.
Има и по-напреднала група души от нашите водачи (вече не се прераждат изобщо), които наблюдават нашето развитие, с които обсъждаме какво искаме да постигнем и на база на желанията ни, те помагат с избора на среда и семейство, които да ни осигурят условията на това, което искаме да научим.
Така наречените Старейшини.
Според архивите на Майкъл Нютън, след смъртта ние срещаме свои близки и познати, или своя водач, който да ни преведе през сферите между физическото към астралното, ако имаме нужда от това. Опитни души, които са изпълнили своята мисия, може да нямат нужда от „пътеводител“.
Пътят до нашите духовни групи може да е бавен и тежък, ако сме имали много тежък живот или не сме доволни от своята опитност. Понякога е нужна спирка за пречистване или реставриране на енергията, на специални за това енергийни места. Нужно е време на душата да се приспособи към безтелесното и да се „отърси“ от преживяното, с което до сега се е идентифицирала. Нужно е време, докато си спомни коя е и успее да пусне текущия живот. Възможно е да посети свои близки, ако усети тяхната мъка и да се задържи известно време на земно ниво. Възможно е също така бързо да се освободи и да тръгне по пътя към дома. Повечето души си спомнят такива моменти след смъртта си от даден живот, където неизвестна сила ги „дърпа“ нагоре, дори те съзнателно да искат да останат. В момента на смъртта, колкото и да е потопен и привързан човек към живота, бързо усеща разликата, вечността и любовта, които го теглят към неговия истински дом, и най-често той се оставя на силата, която – описват я като вихър енергия, го тегли нагоре.
Когато стигне до своята група, където пребивава като душа, той е посрещнат от свои близки и приятели, някои от които е срещал в земния живот (дори те все още да са преродени на земята), други- не, но усеща, че познава още по-силно. Следва анализ на живота и уроците, които е усвоил, коментар върху преживяното, върху целите, които е имал и е успял, или не да осъществи, заедно с групата Старейшини, пред които „отговаря“ и го напътстват. Хората описват и зали, тип библиотеки, в които могат да проследяват и анализират свои постъпки от Земята и да вадят своите поуки, да се учат.
Разбира се, в духовния свят няма материални предмети, но там движещата сила очевидно е- Съзнанието. Едно по-извисено, всеобхватно съзнание, Свръхсъзнание, за което стана дума по-рано. Мисълта е движеща, мислите и разговорите се предават на съвсем друго, вибрационно ниво. Ако някой иска да си представи конкретно място, тяло или човек, той може да ги види по този начин, защото желанието създава картината, която търси. Образите се предават на вибрационно ниво по същия начин, така че ако види свой близък роднина с човешкия лик, който е виждал и на Земята, това не означава че душата изглежда така, а че на него така му харесва да го възприеме, този спомен има за него и така му е по-забавно да го види. Душата е светлинна топка енергия и обикновено има нюанс на цвят (според регресиите на Нютън), който съответства на нивото и на развитието.
Аура
Какво е аурата, за която говорим в земен план обаче?
Аурата, която ние обсъждаме на Земята няма нищо общо с цвета светлина, която излъчваме като души. Аурата е енергийното поле, което имаме около физическото тяло и тя е съставена не само от истинската ни духовна същност, но от много наслоения, които влияят на нашето тяло- енергии, попити от земното ниво, общност, място, родители, емоции и т.н. Тя променя своя цвят непрекъснато, в зависимост от емоциите, които ни влияят в момента и енергиите, които я облъчват. Аурата се разпростира на 5 см от тялото ни, излъчва навън енергия, която отразява вътрешното ни състояние. И приема такава съответно от другите (виж- Вмешателства, стр. Енергия). За това по аурата не може реално да се съди за съдбата и истинската същност на душата. Тя– аурата, е моментно проявление на текущото състояние на човека.
Защо в духовния свят можем да се срещнем с хора, които са все още тук на Земята?
Защото нашата душа не слиза цяла. Част от нея- няколко процента от енергията ни е тази, която се превъплъщава.
Това наричаме душа. Дух наричаме цялостната енергия, която съдържа безкрайния вселенски потенциал, който имаме, цялостното енергийно същество, което принципно СМЕ. То може да се разделя на отделни късчета енергия, като е възможно дори различни късчета да се превъплътят едновременно в различни тела на Земята; или дори на различни планети*, с цел различна опитност по едно и също време. Това е рядко явление, защото коства доста енергия и разпръсване в простраство-времето.
* Не всички души са "земни". Някои не минават всичките си цикли тук, а идват от други планети, просто за да наблюдават или преживеят различна опитност. Други идват както тук, така и редовно ходят на други места: д-р Нютън ги нарича хибриди.
Обикновено взимаме малко проценти от общата енергия, с които слизаме в тяло. Понякога взимаме по-малко, отколкото ни трябва в тежката материална среда, и се чувстваме много бързо изтощени и изчерпани тук, страдаме от недостиг на енергия. Друг път взимаме повече- 50 или дори 70 %, ако имаме по-глобална мисия и знаем предварително, че ще са ни нужни.
Специализация
Всяка душа през животите развива себе си и изучавайки опитности, придобива предпочитания за пол, с който по-късно започва да се идентифицира; и специализация в дадена сфера. Тази специализация зависи не само от земните опитности, които е придобила в течение на много прераждания, но също така от дейностите в духовния свят.
Ние не слизаме само на Земята, а ходим и на други планети, част от които са безтелесни. Като души също работим по своето усъвършенстване (не само в материален свят) и се насочваме към различни сфери, в които да се специализираме.
Някои хора се развиват предимно в изкуствата, макар през различните животи да изпробват различни сфери от тях. Това е така, защото в самият духовен свят те са се насочили да работят с вибрации . Други се учат да работят с енергии и развиват специални дарби в течение на много животи. Те също в самия духовен свят се обучават да работят с енергии. Има такива души, които като безтелесни същности упражняват енергийна работа, изграждайки например нови светове, или растения, или магнитни полета. Има души, които през животите се занимават с комуникация и подпомагане на останалите. Те като души се учат за бъдещи водачи. И т.н. А има и души, които пробват различни сфери дълго време и не се специализират изобщо, защото просто не искат все още.
Ето защо, някои хора питат- "Защо някой може това, а аз да не мога?"
Защото всеки си има свои качества, различни интереси и различна опитност. Или понякога е просто, защото не е дошъл да прави нещо конкретно на Земята, а именно да бъде свободен да пробва различни неща.
(виж също: Йерархия, раздел Енергия)
Независимо какво ни се иска сега на земно ниво, ние разбира се, винаги можем да се научим на всичко, защото както информацията е безкрайна, така и потенциала ни да усвояваме нови знания е безкраен. Но все пак някои неща ни се отдават по-лесно, докато други не, и не. Ние имаме вече базата данни в себе си, инструментите, които си носим от духовния свят и предходната опитност, заради което в едни неща сме по-добри, отколкото в други. И в това няма нищо лошо. Не е лошо, че сме различни, това е уникалност и възможност, която всеки може да използва в своя полза, ако види като такава.
Можем да се научим на всичко! Но ако винаги гледаме другите какво могат и съжаляваме, че ние не можем същото, то винаги ще хабим своята енергия и време в напълно безсмислено страдание. За това по-добре е да ценим своята уникалност и да се обърнем към самите себе си, за да открием какво можем всъщност ние, в какво направление нещата ни се получават лесно, какви са нашите дарби или положителни качества, които ако използваме можем да станем успешни. (Или ако изобщо незнаем в какво сме добри- то може да погледнем на това като на свободата да изберем каквото ни хареса, да изпробваме всичко.)
Защото само, когато сме в синхрон с желанията и възможностите на душата, само тогава можем да получим шанса да се развиваме и успяваме, както на земно ниво, така и на духовно.
Духовното дори е по-важно. Защото само то е вечно! Вечното има смисъл да бъде уважено!
Много често забравяме или умишлено отказваме да обърнем внимание на това, което чувстваме, на това което Сме, вътрешния глас. От раждането ние поемаме всички установени правила и модели, по които да живеем и дори да мислим.
Умът ни, за да идентифицира себе си, създава нашето Его. Което често иска, за да докаже себе си- да се утвърди. Ако умът беше истинската ни същност, щеше ли да има нужда да се доказва? Не, разбира се.
За това, често Егото ни иска да бъдем като някой друг, да можем неща, които могат другите. Мислейки си, че те са нещо повече. Това е опит на егото да открие Кой СМЕ, защото явно сме загубили връзката с истинската същност и сме забравили. Само, когато наистина изучаваме и слушаме себе си можем да възвърнем тази връзка. Само, когато наистина се приемем като достатъчни и пълноценни- такива, каквито сме (дори да не сме най-опитните, напреднали или със специална дарба), само тогава можем да открием какви наклонности и реални способности имаме и как можем да ги доразвием така, че да ни носят позитиви.
Мисията
На всички нас ни се иска да вярваме, че сме тук за голяма и важна мисия. И духовно погледнато, то е така. Но ако погледнем по-глобално, важното и голямото са всъщност… нашето отношение към нещата. Това е "голямата мисия". Мислим , че е нещо голямо, а се оказва... Просто една "дребна" тема. Дребна, но... най-трудната!
Душата не идва, за да построи имот, но може да идва с мисията да разбере чрез имота дълбочината на това какво е да си повярваш и да направиш.
Душата не идва да изгради семейство с даден човек. Но идва да се научи как, въпреки различията да цени и уважава, да дава безусловна любов.
Душата не идва, за да стане известен инженер или музикант. Но идва, за да се научи да твори с любов, дори когато условията са тежки и има препятствия по пътя. Физическите постижения, богатство и дори съюз, са само инструменти, чрез които да се постигне дадено преживяване, опитност, нов поглед и отношение.
Душата винаги идва всъщност да изпита различни преживявания, да поправи миналите неуспешни такива и да си промени отношението.
В духовният свят душата може всичко. Но там няма време- пространство. Там няма и препятствия. Там е лесно. Душата идва, за да може да разгърне потенциала, да тренира знания и умения, да израства чрез една по-твърда плоскост, чрез ограничения, чрез забрава. И да развие себе си чрез разгръщане на едно по-висше съзнание, ограничено в биологично тяло.
Всичко в нашия материален свят са просто елементи и инструменти за това разгръщане. Всичко има своя смисъл и значение.
В този ред на мисли, болестите също.
Смисъла на болестите
Без съзнание няма физика, няма живот. Без съзнание- няма болести също.
Болестта никога не възниква случайно само върху материята. Тя възниква на психическо ниво. Тялото е просто различна плоскост, върху която се проявява, когато не е обработена върху плоскостта на съзнанието. Всяко нещо, всеки конфликт, който не е разрешен съзнателно се прехвърля върху тялото. И чрез симптомите тялото ни сигнализира, че има нещо неразрешено, че баланса е нарушен. Симптома ни изважда от нашето ежедневие, от нашите обичайни действия и мисли, за да ни покаже, че … те не са в правилна посока.
Душата е тук да преживява. Да учи. Това, което е важно и съществено за нея е единствено преживяването и нашето отношение към него. Чрез своето отношение към нещата, ние се учим да градим или губим духовните си качества (енергийните компоненти).
От психологията знаем, че повечето ни проблеми идват от травма- преживяване със силна емоция, която се запечатва в нашето подсъзнание и създава програма, с цел да избегне повторно негативното преживяване. Но при различните хора се забелязва, че на една и съща ситуация всеки човек реагира различно. Когато бащата напуска дома, развеждайки се с майката, то детето в някои случаи приема това като изоставяне и цял живот попада на заети или невъзможни партньори (за да се предпази от изоставяне). Друго дете възприема същата ситуация като предателство и цял живот поема контрола, като попада на по-слаби и несигурни партньори, на които не може да се довери (за да избегне схемата доверие => предателство). Трето дете в същата ситуация възприема случващото се, обвинявайки себе си, че не е достатъчно добро и изобщо не създава партньорство, избирайки да стои в сянка, защото е убедено... че "не заслужава". И т.н.
Всеки възприема нещата различно. Подсъзнанието прави модели, които ни ръководят цял живот, за да ни предпази. Но… Какво е в основата на самото преживяване изначално, защо сме възприели дадена ситуация по определен начин, че тя да стане травма за нас?
Отношението. Възприятието.
Може ли то да е различно от това, което сме имали?
И именно за това сме тук. За да се научим чрез опитност да променим своето отношение.
За това са и нашите болести.
Науката с годините се развива все повече, напредва генното инженерство, откриват се все повече неща, създават се все повече лекове. Но болестите не са по-малко. Защото отношението ни към тях (и много други неща) изначало е напълно погрешно.
Смятаме болестта за нещо лошо, пречка по пътя на нашето ежедневие; зло, което ни вади от зоната на комфорт. И се опитваме изцяло погрешно да се лекуваме- обръщайки внимание само на физическата част, без изобщо да отбелязваме факта, че ние сме многоизмерни същества и единен организъм, който далеч не е просто… физика.
И няма лошо, че мислим така. Стига това да ни помагаше и решаваше проблемите.
Но уви, това не се случва. Отново сме на пътя на търсенето…
Медицината ни умее да прави всякакви изследвания и интервенции, но когато се стигне до някое тежко заболяване, ни се съобщава, че… няма лек. Или поне не окончателно излекуване.
Тогава какво правим?
Единственото, което ни остава е…
да си променим отношението. И към проблема, и към неговото решение.
„Един проблем не може да бъде решен от същото ниво, от което е възникнал.“
Айнщайн
Отношението към себе си и нашите проблеми, дори към собствените заболявания, е единствения път към тяхното по-добро разбиране и съответно разрешаване/излекуване.
Когато на колата ни светне червена лампичка и я закараме на сервиз, бихме се сърдили много на монтьора, който- за да разреши проблема, просто я изключи, нали?
По същия начин, ако се научим да гледаме на симптома като на червена лампичка, която сигнализира даден проблем и потърсим този проблем, за да го решим, то организма ни не би имал нужда от симптом, за да ни сигнализира нищо.
Живеем в дуален свят, където всичко има два полюса, но единя не може без другия.
В духовен план нашата задача е да преживеем и плюса, и минуса, да интегрираме различията и да намерим баланса. Баланса между тях, точката на равновесие.
Единението на двете противоположности!
За това, ако се вгледаме по-внимателно ще забележим, че в живота винаги имаме проблем там, където се вкопчваме само в единя полюс, а отхвърляме другия. Винаги когато изберем твърда позиция "Аз дъм добър", но отхвърлим срещуположната настървено- "Мразя лошите", то започваме именно на нея да попадаме все по-често и по-често. Колкото повече отказваме да видим и приемем някоя страна, толкова повече ни се налага да се сблъскваме с нея. Болестта е противоположност на здравето и по тази причина не може да бъде изкоренена, като се борим срещу нея. (Както вдишването и издишването са два противоположни рефлекса, но живот няма, ако бъде спряно едното!) Болестта също иска да ни покаже за нарушаване на баланса и обикновено зад нея стоят емоции, които ни разрушават, именно защото напълно отхвърляме и не можем да приемем дадено нещо.
Проблемите често са в миналото: травматично преживяване е „старта“ на нашето заболяване. Психичен конфликт, с който не сме се справили, не сме разрешили - изтласкан в тялото и с времето блокиращ функциите на съответните органи (Смислена Биологична Спец. Програма- виж раздел ГНМ). Или както се казва в Психологията: Травма, която формира нашите убеждения и контролира нашето поведение и здраве. Или погледнато от енергийна гледна точка: нарушаване на правилния поток енергия, негативна матрица от емоциите към органите. Негативно въздействие, енергиен блокаж.
Тогава те трябва да се изтрият от подсъзнателните програми, от енергийното ни поле.
За да спрат да действат на физическо ниво.
Но освен това, трябва да си зададем въпроса: защо сме възприели нещата така, че да си създадем травма?
Ако просто отхвърлим въпроса с отговора, че ние не сме виновни, а обстоятелствата, средата, даден човек… са ни нанесли тази травма; то дори да е на практика така, ние се лишаваме от възможността да променим нещата в нашия живот и да се развиваме свободно, без тези травми. Нужна е смелост и честност, за да поемем отговорност за нашето отношение. Но това ни дава следствие и свобода да променим хода на своя живот и своето здраве. За това, бих казал… си струва да поемем тази отговорност!
Ако се запитаме как по друг начин бихме могли да реагираме в такава ситуация, която преди е създала травма? Ако се запитаме какъв е урока? Какво е правилното отношение и как можем да го променим така, че друг път да нямаме травма…
То тогава, освен изчистването на тази травма, подсъзнанието ни няма да има нужда да създава нови такива, защото ние вече ще гледаме на същите ситуации по съвсем различен начин.
И в това е именно разковничето на нашето съществуване! Смисълът на всичко! Уроците, които душата е дошла да усвои. И правилният метод да разгърнем потенциала на съзнанието си, без да ни контролират травми от миналото. Правилният начин да оздравеем и да бъдем здрави!
Всеки симптом обикновено ясно, даже твърде буквално показва какво има да научим от него и какъв е реалният проблем.
Самооценката е нашата опора, главно от нея зависи дали и какво ще правим в живота си. Ако се подценяваме, то… ние няма да направим нищо, защото сме „Никой“, нали? По същият начин нейните симптоми „удрят“ именно по нашата опора на тялото- гръбнака и костната система. Ако не можеш да действаш в живота, не ти трябва подвижно и гъвкаво тяло.
Ако винаги се притесняваме за всичко, имаме много емоции за дребни неща и не можем да „смелим“ това, което се случва около нас, то съответно ни поразява стомаха. Не може да смели храната, също както не можем ние да смелим света (или хората, или несправедливи събития). Ако имаме киселини, то имаме много гняв, обида и „кисели“ емоции, които не можем да изразим външно (нали трябва да сме възпитани, все пак), и пазим в себе си. Киселината, нужна за разграждане на храната почва да разгражда самия ни стомах, до появата на язви. Напълно равно на гнева към хората, който не изкарваме на тях, но пък потискайки го- изяжда нас.
Ако твърде много мислим и анализираме, но не даваме глас на нашите чувства и истински желания, то напълно естествено имаме проблеми с главата- мигрена, главоболие; или пък със сърцето. Главата ясно показва, че даваме приоритет на нея и тя „прегаря“. Или сърцето е твърде дълго потискано и ще се „пръсне“.
Ако не умеем да пускаме (хора, емоции, събития), то естествено имаме проблеми с дебелото черво: както и физически, то отговаря за „пускането“ на излишното.
Ако не обичаме себе си като такива, каквито сме, влизаме в ролята на другия пол (жена, която се нагърбва с мъжки функции; или мъж, който е твърде плах и смачкан психически, че да се отстоява като мъж, а по-скоро поема женски функции); ако имаме проблем изобщо с противоположния пол (страх, малтретиране или обида в миналото, гняв и недоверие), то ще имаме проблеми аналогично със своите полови органи: кисти на яйчниците, проблеми с простатата. Ако имаме страх, нерешени конфликти с деца; или неосъществено желание за такива, ще имаме проблем с матката (рак, миоми) или тестисите.
Ако имаме проблеми с комуникацията- ще имаме проблем с кожата. Кожата е органа, който ни отделя и защитава, но и прави връзка (допир, осезаемост, студ, топлина) с околния свят.
Белите дробове правят кислородния обмен, но и са чифтен орган, което показва аналогично, че засягат функциите вземане-даване, вид обмен във някакво взаимоотношение, във важна за нас връзка.
Функцията на бъбреците е да секретират някои съставки и отделят други. И като чифтен орган пак показват взаимоотношенията ни: какво взимаме от другия и какво отделяме, преработваме. Водата е символ на гъвкавостта и огледалото. Тук се показва и принципа на огледалата, за който всички сме чували: успяваме ли да прилагаме този принцип в нашите взаимоотношения, да бъдем гъвкави, да се „огледаме“ в другия и да извлечем нужните знания и поука за себе си; или се противим срещу всичко, в което не се разпознаваме и отхвърляме?
Надбъбречните жлези секретират кортизол: хормона на стреса. Какво ли трябва да научим тук?!
Крайниците са нашият инструмент за правене, съответно те биват блокирани или ранени, когато имаме конфликт относно някакво действие (конкретна работа, или изобщо стъпка в живота).
Като цяло тялото е много мъдро, като почти буквално ни предава значението на своите симптоми. Просто трябва да се научим да ги разгадаваме и да поемем отговорността за себе си да ги разрешаваме.
Как можем да ги разгадаваме?
Има много методи. Един от тях е изучаването на Германска Нова медицина, която биологически проследява как точно се развиват и кои органи засягат конкретните проблеми. Но тук трябва да притежаваме определени знания по медицина. Недостатъкът е, че д-р Хамер така и не успя да разшири своите открития, и това няма как да бъде позволено.
Проследяване на причина- следствие. Кога възникна симптома и какво беше нашето емоционално състояние тогава?
Какво преживяхме, или Подсъзнанието ни направи аналогия с нещо, преживяно още по-рано в нашия живот (обикновено детството) и отключи дадени модели, формирани при травма?
Изчистването на тази травма още в нейния корен, когато е сформирана, премахва причината за нашата реакция, а с нея- и причината за симптома.
Изчистването на моментната ситуация като емоционално състояние може също да премахне текущите симптоми, но при следваща случка, в която Подсъзнанието направи аналогия, травмата ще се отключи отново, а с нея- и нежеланото поведение, или симптоми. За това всяка травма трябва да се изчисти още в корена на нейното създаване. За жалост, понякога носим травми в себе си, които не помним- поети енергийно или генетично от нашите родители; или носещи си ги от минали животи.
Често човек се „ражда“ с дадени фобии или алергии, които изобщо не знае от къде идват. Проследени и изчистени в минал живот или утробата на майката при текущия, те изчезват напълно.
Това показва само колко съвършена система е Подсъзнанието, и че всъщност то не е продукт на мозъка на текущото биологично тяло. А енергийно поле, помощна програма на душата, което пази всички спомени от нашите преживявания и прераждания.
Тук е необходимо упражняване на функциите на дясната половина на мозъка за аналогично, не логическо мислене. Аналогия, не следствие. Каквото горе- това и долу. Каквото вътре- това и вън. Каквото физически- това и психически, емоционално. Не се търси причинно-следствен модел, а просто се вниква в същността на самия проблем като наличен (независимо от кога) и се "превеждат" симптомите на тялото.
По темата има доста информация, също така и книги за желаещите да си помогнат сами. Една от най-добрите книги на тази тема, която обучава как сами да познаваме какво имат да ни кажат симптомите е на Торвалд Детлефсен- "Болестта като път".
А най-добрият начин е комбинирането на логичния и аналогичния път.
Защото само изчистването на травмите не ни освобождава от формирането на нови такива; но и само усвояване на урока, промяната на отношението Сега, не ни заличава формираните вече в миналото травми.
Двата метода заедно обаче, със сигурност ни помагат както да се освободим от ненужни за нас вече програми на поведение и травми, създали ни заболявания; но също така ни помагат и да променим своето отношение, да израстем духовно, да усвоим урока и да гледаме по нов начин на света, така че да не създаваме и преживяваме повече същото това, което ни пречи.
За това е много важно в процеса на едно лечение да участва лично пациентът. Терапевтът може да помогне с разбиране на нещата, познания и поглед отстрани. С насоки и анализ. С техники и изчистване на травми.
Но най-пълен е процесът, когато човек лично се ангажира да отдаде своето внимание и да промени своето отношение към собственото си заболяване или проблем. Защото те се случват на самия него, не без причина и са предназначени точно за него, със смисъл!