DragoTherapy
Ние опознаваме живота с нашия ум и се водим от него, но винаги стигаме до екзистенциалния въпрос за смъртта.
Какъв е смисъла на живота, когато след него винаги настъпва смърт и всичко, което сме изградили, просто отива в нищото?
Борим се, градим, израстваме, трупаме… сякаш сме вечни.
А изведнъж стигаме до потресаващото заключение, че времето лети бързо и ние сме на прага на своя край.
Остаряваме, боледуваме и си отиваме от този свят. Има ли нещо след него? Защо по пътя на живота ни много неща стават трудно, с неимоверни усилия, и колкото и да се опитваме, борим и търсим решения, така и не успяваме? Сякаш „не ни е писано“. А понякога се случват събития, които не сме очаквали, не сме търсили и не сме се борили за тях, а се оказват най-решаващи за нас? Като, че… „така е трябвало“? Защо, въпреки че все повече се доказва силата на ума и волята, ние не можем да постигнем някои неща, колкото и желание и усилия да полагаме? Защо други неща се случват леко и естествено, без дори да се постараем за тях? Защо едни имат „късмет в живота“, а други от раждането още получават тежка съдба? Всичко ли е въпрос на гени? И ако беше така, как тогава от здрави гени, и същата среда като при другите, някои страдат от тежки изменения и болести? Можем ли да приемем, че всичко е случайно и всичко е въпрос на късмет? А какво е късмета тогава изобщо? Той не е ли също абстрактно понятие? Можем ли да приемем, че живота е толкова несправедлив, или всичко има свой смисъл и обяснение?
Можем ли да търсим доказателство за нещо нематериално като душата в един толкова тежък материален свят?
От регресиите на хиляди хора, Майкъл Нютън създава „схема“ на духовния свят, която ни дава по-ясна представа какво е след смъртта. И става много валидна източната поговорка „Каквото горе, това и долу. И каквото долу, това и горе“. Аналогията присъства на всички нива.
Както клетките се групират в органи, а органите- в системи на микрониво; така хората се групират в семейства, а семействата- в общество, в нация- на физическо и социално ниво; така и в духовния свят душите се групират по ниво на развитие, общи задачи или специализации- макрониво. Както на Земята, така и в духовния свят има различни нива на йерархия, която се определя от опитността на всяка душа.
Има ли по-стара и по-млада душа?
Тези термини изобщо не са валидни, предвид че всяка душа напредва с различно темпо и в различна сфера от останалите. Душите не се делят на стари и млади, а по-скоро на опитни и неопитни. Някои избират по-тежки животи, поставяйки си големи цели, други не бързат толкова. Някои извличат голяма полза от даден живот, други не успяват с поставените си задачи.
(Това обяснение е донякъде и за да не бъде никой "обиден" с това, че може да е "млада" душа. Според изследванията на Майкъл Нютон, а и спрямо моите контакти с души до сега, очевидно се стига до извода, че все пак, както Вселената не спира да "ражда" планети, така не спира да "ражда" и души. Има много нови души, които скоро са създадени и едва започват своя цикъл на Земята. В последно време по-често дори са такива.)
Кой избира животите ни?
Ние самите, собствената ни душа. (Или поне така се смята; според моите наблюдения това е само отчасти така.)
На енергийно ниво, самата същност на душата се стреми към обогатяване и развитие. И самата душа избира да преживее нещо тежко, за да напредне повече.
Но все пак, както казахме, *йерархия*>> съществува и групите души се допитват до по-напреднали от тях за избора на своя живот. По-напреднали от нас ни помагат в нашия избор, действия, осъществяване. Наричаме ги водачи. В някои учения се говори за ангели- пазители. Но реално не всеки човек има специален ангел, който непрекъснато е до него (макар да ни се иска). Имаме обаче водач, който е по-напреднала душа от нас в развитието си и обикновено не е превъплътена във физическо тяло. Тя отговаря не само за една, а за група от души, които напътства. Тя е тази, с която обсъждаме ключови моменти и разпознавателни знаци за живота ни преди нашето идване тук.
Има и по-напреднала група души от нашите водачи (вече не се прераждат изобщо), които наблюдават нашето развитие, с които обсъждаме какво искаме да постигнем и на база на желанията ни, те помагат с избора на среда и семейство, които да ни осигурят условията на това, което искаме да научим.
Така наречените Старейшини.
След смъртта ние срещаме свои близки и познати, или своя водач, който да ни преведе през сферите между физическото към астралното, ако имаме нужда от това. Опитни души, които са изпълнили своята мисия, може да нямат нужда от „пътеводител“.
Пътят до нашите духовни групи може да е бавен и тежък, ако сме имали много тежък живот или не сме доволни от своята опитност. Понякога е нужна спирка за пречистване или реставриране на енергията, на специални за това енергийни места. Нужно е време на душата да се приспособи към безтелесното и да се „отърси“ от преживяното, с което до сега се е идентифицирала. Нужно е време, докато си спомни коя е и успее да пусне текущия живот. Възможно е да посети свои близки, ако усети тяхната мъка и да се задържи известно време на земно ниво. Възможно е също така бързо да се освободи и да тръгне по пътя към дома. Повечето души си спомнят такива моменти след смъртта си от даден живот, където неизвестна сила ги „дърпа“ нагоре, дори те съзнателно да искат да останат. В момента на смъртта, колкото и да е потопен и привързан човек към живота, бързо усеща разликата, вечността и любовта, които го теглят към неговия истински дом, и най-често той се оставя на силата, която – описват я като вихър енергия, го тегли нагоре.
Когато стигне до своята група, където пребивава като душа, той е посрещнат от свои близки и приятели, някои от които е срещал в земния живот (дори те все още да са преродени на земята), други- не, но усеща, че познава още по-силно. Следва анализ на живота и уроците, които е усвоил, коментар върху преживяното, върху целите, които е имал и е успял, или не да осъществи, заедно с групата Старейшини, пред които „отговаря“ и го напътстват. Хората описват и зали, тип библиотеки, в които могат да проследяват и анализират свои постъпки от Земята и да вадят своите поуки, да се учат.
Разбира се, в духовния свят няма материални предмети, но там движещата сила очевидно е- Съзнанието. Едно по-извисено, всеобхватно съзнание, Свръхсъзнание, за което стана дума по-рано. Мисълта е движеща, мислите и разговорите се предават на съвсем друго, вибрационно ниво. Ако някой иска да си представи конкретно място, тяло или човек, той може да ги види по този начин, защото желанието създава картината, която търси. Образите се предават на вибрационно ниво по същия начин, така че ако види свой близък роднина с човешкия лик, който е виждал и на Земята, това не означава че душата изглежда така, а че на него така му харесва да го възприеме, този спомен има за него и така му е по-забавно да го види. Душата е светлинна топка енергия и обикновено има нюанс на цвят (според регресиите на Нютън), който съответства на нивото и на развитието.
Аура
Какво е аурата, за която говорим в земен план обаче?
Аурата, която ние обсъждаме на Земята няма нищо общо с цвета светлина, която излъчваме като души. Аурата е енергийното поле, което имаме около физическото тяло и тя е съставена не само от истинската ни духовна същност, но от много наслоения, които влияят на нашето тяло- енергии, попити от земното ниво, общност, място, родители, емоции и т.н. Тя променя своя цвят непрекъснато, в зависимост от емоциите, които ни влияят в момента и енергиите, които я облъчват. Аурата се разпростира на 5 см от тялото ни, излъчва навън енергия, която отразява вътрешното ни състояние. И приема такава съответно от другите (виж- Вмешателства>>). За това по аурата не може реално да се съди за съдбата и истинската същност на душата. Тя– аурата, е моментно проявление на текущото състояние на човека.
Защо в духовния свят можем да се срещнем с хора, които са все още тук на Земята?
Защото нашата душа не слиза цяла. Част от нея- няколко процента от енергията ни е тази, която се превъплъщава.
Това наричаме душа. Дух наричаме цялостната енергия, която съдържа безкрайния вселенски потенциал, който имаме, цялостното енергийно същество, което принципно СМЕ. То може да се разделя на отделни късчета енергия, като е възможно дори различни късчета да се превъплътят едновременно в различни тела на Земята; или дори на различни планети*, с цел различна опитност по едно и също време. Това е рядко явление, защото коства доста енергия и разпръсване в простраство-времето.
* Не всички души са "земни". Някои не минават всичките си цикли тук, а идват от други планети, просто за да наблюдават или преживеят различна опитност. Други идват както тук, така и редовно ходят на други места: д-р Нютън ги нарича хибриди.
Обикновено взимаме малко проценти от общата енергия, с които слизаме в тяло. Понякога взимаме по-малко, отколкото ни трябва в тежката материална среда, и се чувстваме много бързо изтощени и изчерпани тук, страдаме от недостиг на енергия. Друг път взимаме повече- 50 или дори 70 %, ако имаме по-глобална мисия и знаем предварително, че ще са ни нужни.
Специализация
Всяка душа през животите развива себе си и изучавайки опитности, придобива предпочитания за пол, с който по-късно започва да се идентифицира; и специализация в дадена сфера. Тази специализация зависи не само от земните опитности, които е придобила в течение на много прераждания, но също така от дейностите в духовния свят.
Ние не слизаме само на Земята, а ходим и на други планети, част от които са безтелесни. Като души също работим по своето усъвършенстване (не само в материален свят) и се насочваме към различни сфери, в които да се специализираме.
Някои хора се развиват предимно в изкуствата, макар през различните животи да изпробват различни сфери от тях. Това е така, защото в самият духовен свят те са се насочили да работят с вибрации . Други се учат да работят с енергии и развиват специални дарби в течение на много животи. Те също в самия духовен свят се обучават да работят с енергии. Има такива души, които като безтелесни същности упражняват енергийна работа, изграждайки например нови светове, или растения, или магнитни полета. Има души, които през животите се занимават с комуникация и подпомагане на останалите. Те като души се учат за бъдещи водачи. И т.н. А има и души, които пробват различни сфери дълго време и не се специализират изобщо, защото просто не искат все още.
Ето защо, някои хора питат- "Защо някой може това, а аз да не мога?"
Защото всеки си има свои качества, различни интереси и различна опитност. Или понякога е просто, защото не е дошъл да прави нещо конкретно на Земята, а именно да бъде свободен да пробва различни неща.
(виж също: Йерархия, раздел Енергия)
Независимо какво ни се иска сега на земно ниво, ние разбира се, винаги можем да се научим на всичко, защото както информацията е безкрайна, така и потенциала ни да усвояваме нови знания е безкраен. Но все пак някои неща ни се отдават по-лесно, докато други не, и не. Ние имаме вече базата данни в себе си, инструментите, които си носим от духовния свят и предходната опитност, заради което в едни неща сме по-добри, отколкото в други. И в това няма нищо лошо. Не е лошо, че сме различни, това е уникалност и възможност, която всеки може да използва в своя полза, ако види като такава.
Можем да се научим на всичко! Но ако винаги гледаме другите какво могат и съжаляваме, че ние не можем същото, то винаги ще хабим своята енергия и време в напълно безсмислено страдание. За това по-добре е да ценим своята уникалност и да се обърнем към самите себе си, за да открием какво можем всъщност ние, в какво направление нещата ни се получават лесно, какви са нашите дарби или положителни качества, които ако използваме можем да станем успешни. (Или ако изобщо незнаем в какво сме добри- то може да погледнем на това като на свободата да изберем каквото ни хареса, да изпробваме всичко.)
Защото само, когато сме в синхрон с желанията и възможностите на душата, само тогава можем да получим шанса да се развиваме и успяваме, както на земно ниво, така и на духовно.
Духовното дори е по-важно. Защото само то е вечно! Вечното има смисъл да бъде уважено!
Много често забравяме или умишлено отказваме да обърнем внимание на това, което чувстваме, на това което Сме, вътрешния глас. От раждането ние поемаме всички установени правила и модели, по които да живеем и дори да мислим.
Умът ни, за да идентифицира себе си, създава нашето Его. Което често иска, за да докаже себе си- да се утвърди. Ако умът беше истинската ни същност, щеше ли да има нужда да се доказва? Не, разбира се.
За това, често Егото ни иска да бъдем като някой друг, да можем неща, които могат другите. Мислейки си, че те са нещо повече. Това е опит на егото да открие Кой СМЕ, защото явно сме загубили връзката с истинската същност и сме забравили. Само, когато наистина изучаваме и слушаме себе си можем да възвърнем тази връзка. Само, когато наистина се приемем като достатъчни и пълноценни- такива, каквито сме (дори да не сме най-опитните, напреднали или със специална дарба), само тогава можем да открием какви наклонности и реални способности имаме и как можем да ги доразвием така, че да ни носят позитиви.
Мисията
На всички нас ни се иска да вярваме, че сме тук за голяма и важна мисия. И духовно погледнато, то е така. Но ако погледнем по-глобално, важното и голямото са всъщност… нашето отношение към нещата. Това е "голямата мисия". Мислим , че е нещо голямо, а се оказва... Просто една "дребна" тема. Дребна, но... най-трудната!
Душата не идва, за да построи имот, но може да идва с мисията да разбере чрез имота дълбочината на това какво е да си повярваш и да направиш.
Душата не идва да изгради семейство с даден човек. Но идва да се научи как, въпреки различията да цени и уважава, да дава безусловна любов.
Душата не идва, за да стане известен инженер или музикант. Но идва, за да се научи да твори с любов, дори когато условията са тежки и има препятствия по пътя. Физическите постижения, богатство и дори съюз, са само инструменти, чрез които да се постигне дадено преживяване, опитност, нов поглед и отношение.
Душата винаги идва всъщност да изпита различни преживявания, да поправи миналите неуспешни такива и да си промени отношението.
В духовният свят душата може всичко. Но там няма време- пространство. Там няма и препятствия. Там е лесно. Душата идва, за да може да разгърне потенциала, да тренира знания и умения, да израства чрез една по-твърда плоскост, чрез ограничения, чрез забрава. И да развие себе си чрез разгръщане на едно по-висше съзнание, ограничено в биологично тяло.
Всичко в нашия материален свят са просто елементи и инструменти за това разгръщане. Всичко има своя смисъл и значение.
В този ред на мисли, болестите също.