All Levels Healing
Енергия
Енергията, както всички знаем, е навсякъде около нас и в самите нас.
Всичко е изградено от енергия под една или друга форма.
Нейната най-кратка дефиниция е: величина, която характеризира дадена система да въздейства на-, да променя заобикалящата я среда и да извършва работа. Величина, която може да бъде приписана на всяка частица, предмет, тяло, или система от тела.
Е, не е ли ясно, че ние сме биологични същества, изградени и движени от енергия?
Енергията не се губи, тя само преминава от едно състояние в друго. Интересно е как все още някои хора подценяват това, отричат го, и когато се говори за това, че ние сме енергийни същности, които излъчват и се влияят от енергия, не му вярват. А изобщо замислят ли се тогава коя е движещата сила, която специализира и определя кои клетки ще станат тъкани от специфична система? Коя е силата, която кара този сложен организъм да работи като единно цяло; и още повече - коя е силата, която ни държи живи, будни, и с която извършваме работа? От къде взимат импулс мозъчните клетки да правят връзки помежду си и да предават информация?
Отдавна е доказано с множество експерименти, че когато станете от стола си, в продължение на няколко часа, измерено с уред може да се засече, че вашата енергия все още е там, даже приела формата на двойна спирала (като ДНК). И по тази остатъчна енергия може да се разкодира кой е бил там и какво е било неговото състояние.
Това е така, защото:
Енергията е равна на информация.
1 bit = 3.10 на -21 J
(1 bit информация е равна на 3 по 10 на -21 джаула енергия)
Това означава, че ако всичко е енергия, то е и информационен потенциал.
При промяна на този потенциал (чрез избор, въздействие, действие), се променят и всички свързани с него частици (квантова физика, теорема на Бел).
ДНК е молекула, изградена от елементарни частици с характерната за тях двойствена природа на вълна-частица. Руският учен Пьотр Гаряев пръв прави откритието, че ДНК работи като гъба: поглъща всички фотони светлина и ги съхранява като информация в много малък мащаб (функционира като черна дупка в малък мащаб). Като противоположно движещи се енергии (светлинната ДНК като двойка фотони), те създават вихри, които увличат и поглъщат в себе си честотите на околната среда. Удивителното е, че дори когато физическата ДНК е отстранена от мястото на изследване, честотите продължават да се събират спираловидно в… нищото.
За най-голямо престъпление в науката се счита фалшифицирането на Менделеевата таблица– заличаването на един важен и неизучен химичен елемент, наречен „ефир“, или етер. Той е най-малката съставна част, „основата“, от която произлизат атомите. Менделеев публикува оригинала на периодичната система през 1905г. в учебника „Основи на химията“ под името „нютоний“, в чест на великия Исак Нютон, който по това време твърди, че цялото пространство на Вселената се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на каквото и да е. Менделеев смята, че ефирът е свързващото звено и основен градивен елемент на всичко. След смъртта му, Периодичният закон е редактиран от Световната академична наука и премахването на ефира налага и промяната, която се изучава сега: отказа от изучаването на етера дава възможност да се признае електромагнитното поле като самодостатъчно и да се даде водеща роля на материята (но без да се обяснява всъщност от къде идва тази материя).
Квантова физика
Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето (Айнщайн).
Това означава, че ако една точка е в пълен покой, за нея времето тече с безкрайна скорост и тя притежава целия информационен потенциал. Тоест покоя е Нищо.
(Както знаем, Вселената се е зародила от Нищо, вакуум*).
И в същото време съдържа целия потенциал! Информация.
Също така, нейният размер е нулев, заради огромната гравитация. За всяко движение, трептене, с каквато и да е скорост, времето вече не е безкрайна величина, а е с определени параметри. Нищото няма време, всичко е Тук и Сега. Но движението/ трептенето на вълните създават Проявление (живот) и същевременно- линейно време-пространство.
С това- илюзия за минало и бъдеще.
Парадокс за нулевата точка: тя е в пълен покой и е нищо, времето тече с безкрайна скорост – например 3 млд. години се преминават за нулев период от време (миг), така че престоят в „покой“ е нула време.
На практика покой няма, защото всичко трепти и вибрира, всичко винаги съществува. Всяко проявление (живот), създадено от движение, може да се определи и като ограничение (от гледна точка на безкрайния потенциал). Всяко мислене, движение, емоция рефлектира върху всички останали ограничения около нулевата точка; явява се високочестотна вибрация спрямо потенциала „в покой“. Тази вибрация е причина за поява на нови проявления. Този процес е цикличен, безкраен и неповторяем.
"Когато откъснеш една тревичка, цялата Вселена потръпва…"
Унипашади
Нулевата точка сама по себе си е нищо, но за да се разпознае, ограничи и преживява, трябва да се противопостави на себе си. Тоест, от нулев елемент на проявлението тя се разпознава в два елемента – противопоставени. Две противоположности на единно цяло (0, 1, 1 ). По този начин стигаме до така наречената редица на Фибоначи, при която всяко следващо число е сума от предишните две. 0,1,1,2,3,5,8,13,21... Открита при репродуктивния цикъл на животните, подреждането на семената и цветовете в растенията, черупката на охлювите, подредбата на клоните на дърветата, строежа на пирамидите, музиката на Моцарт и Бетовен, та дори и във финансовите пазари.
Така известното Златно сечение, кодът на живота.
Тези противоположности определят ограничителната зона около нулата, параметрите на нейното трептене. Така всяко проявление се явява ограничение в безкрайния енерго-информационен потенциал. Образува се триединство: нула и две противоположности. Плюс и минус, които непрекъснато са в резонанс*.
ДНК спиралата е двойна, защото се спазва принципът на противоположностите: две спирали енергия се въртят в различни посоки. Взаимодействието между тези енергии оформя интерферентна картина (дифракционна решетка) . Двете граници създават функция на привличане и отблъскване, известна като ефект на Казимир: когато във вакуум няма приложени ограничения, всички честоти са еднакво важни и се балансират. Ако има приложени ограничения, вакуумните трептения оказват налягане върху тези ограничения: резонанс*.
Илюзорно разделените противоположности на единно проявление винаги се стремят да се слеят.
Този принцип е валиден за абсолютно всичко, което Е !
* Резонанс- избирателно приемане/поглъщане на честоти от дадена система до изравняване на честотите с околната среда. Тази система сама по себе си представлява ограничение от общата честотна вибрация.
Така всичко, което съществува е изградено от две противоположности.
Съществуваме ли? Вярваме или се съмняваме? Две противоположности...
Dubito, ergo cogito, ergo sum
Съмнявам се, следователно мисля, следователно Съм…
Рене Декарт
Самото движение/трептене на противоположностите създава вортекс: две противоположни енергии, завихрящи се в различни посоки. (Във физиката това е схематизирано с геометричния модел на тороид, или бутилка на Клайн.) В резултат на преминаване на енергията на потенциала през образуваната дифракционна решетка, в дъното на този тороид се проявява холограма. Самата енергия на потенциала е обърната с хастара наопаки, като в нейният идеален център се намира най-силната гравитация, но заедно с нея се образува и защитно поле. Затворената информация и самото защитно поле се превръщат в защитено от полето проявление, наречено Материя.
Енергийното поле на Източника се явява енергията на живота, която „ражда“ всяко следващо проявление.
Така от една страна, потенциалът без проявление не може да „ражда“, а от друга- проявлението няма как да реализира живота, ако не е наличен енерго-информационният потенциал. Като противоположности на едно цяло, проявление и потенциал са в неразривна връзка.
Обърнатото с хастара наопаки защитно-гравитационно поле е като протонна защита на яврото, затова се нарича протонно поле. В древните Унипашади, Йога и Аюрведа, то се нарича прана, в източните традиции известно като ци/чи енергия, Полинезия- мана. Това е жизнена енергия.
Мислите, както вече е известно, също са енергия.
Но защо някои мисли стават веществени, а други не?
На ден през нашето съзнание минават около 80 000 мисли. Ако всички от тях се реализираха, вероятно щеше да настъпи хаос. Кое е нещото, което дава на мислите силата да привличат и да се сбъдват?
Мисленето е вид движение. Акт на самопротивопоставяне на нищото. Мисленето е трептене в покоя, превръщането му в „Нещо“.
Някои мисли имат повече енергия и заряд да задвижват и привличат. Енергията, която стои зад мислите, които стават "нещо" -
това са емоциите.
--------------------
Фокусираното мислене също е целенасочен заряд. Енергия. В нашето ежедневие ние искаме много неща,но успяваме в много малка част от тях. Коя е тази част?- тази, която ни е важна. Тази, на която даваме внимание и време. Тази, върху която се фокусираме. Фокусът в конкретно нещо за продължително време му дава енергията то да може да се прояви. За това: където е фокусът, там е енергията.
Стремежът към каквото и да е…, се проявява едновременно със своята противоположност и единствено фокусът (върху някоя от притовоположностите) определя характера на резултата. Ако няма фокус, всичко остава възможно…Фокусът е „акт на движение“, избор.
По същия начин преливането и допълването между противоположностите на едно цяло е отразено в китайската философия за Ин и Ян. Ян винаги съдържа потенциала на Ин, и Ин винаги съдържа потенциала на Ян. Двете енергии са винаги свързани в динамичен баланс; те винаги преливат една в друга и се привличат.
Според китайската философия в началото е У дзи- безпределната празнота, от която произлиза Тайдзи- великия предел, уникалното индивидуално ограничение- диапазон на жизнената енергия. Безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян, от където всичко останало. Динамичното равновесие на Ин и Ян е стремежът за постигане на хармония, която води до затварянето на Тайдзи- постигане на Единение, излизането извън ограниченото мислене, възвисяването над материя и форма.
За това говорят и старите папируси от Египет (1000г. преди Христа)- Изумрудените скрижали.
Откакто човек съществува, той търси корените на живота: от къде е, защо, на къде върви. Тези въпроси са главна потребност на самата човешка същност и важни за постигането на здраве и по-добро бъдеще.
Търсенията водят до най-малките невидими компоненти- енергийните субстанции чи, във вид на частици или вълни. Духът и материята, както ги разграничават хората, всъщност водят своето начало от един и същ корен- енергията. Като духът представлява висококачествена, невидима за човешките очи материя; а видимата материя е сгъстена в различни степени енергийна същност, изградена от по-некачествени и по-груби компоненти. Колкото повече енергийни съставки прибавя изначалната енергия, толкова повече нараства количествено и след известен период преминава във флуидно, полупрозрачно състояние. А след още по-дълъг етап в развитието си- и към видимо състояние. Лао Дзъ нарича този процес: Невидимото ражда видимото, а видимото- хилядите неща. Едно от най-подробните обяснения за жизнената енергия представя единствената медицински призната в света -
Система чи-гун
Така е за всичко в познатата Вселена. При зачеването е същото: клетките на мъжкия и женския организъм първоначално са невидими с просто око. От Едно, от Нищо, просто Чи, се образуват Две, Ин и Ян- частици с отрицателен и положителен заряд. Образуването и на най-малката клетка е процес на съединяване на ински и янски компоненти.
Двете пораждат три: това са изначалните елементи: Метал, Вода, Земя, Дърво и Огън. По-сложни и по-богати на енергийни компоненти. Комбинирането им и съотношението води до по-разнообразни същности. Така се стига до следващата стъпка: трите пораждат хилядите неща. За това твърдението в Библията, че „Бог създаде човека по свой образ и подобие“ се оказва вярно, що се отнася до съдържанието на живата материя. Хората са създадени според законите на Вселената. Понеже съставките, които влизат в структурата на живите материи не е еднаква по количество и качество, в Космоса и на Земята няма две еднакви същества. Органичното свързване между точно определени енергийни съставки определя конкретния тип и форма на живата материя.
Качеството на отделните съставки, както и общото качество на материята може да се подобрява или влошава. В процеса на своето развитие живата материя добавя към себе си нови и нови съставки от околната среда и опитност, въпреки, че в същото време губи известно количество компоненти.
Количествените натрупвания водят и до качествени промени- това е един от най-важните закони на природата, и разбира се, той се отнася и до човешката природа. Когато материята премине към ново качество, количеството и не остава същото. Променя се съдържанието- става по-малко, но по-съвършено. Най-характерна черта за всяка материя е нейното движение, чрез което тя получава и обменя компоненти с всяка среда, през която минава. Част от тези компоненти установяват трайни връзки с изначалната същност на материята. За това дори в една малка, фина материя (като душата), се съхраняват множество енергийни наслоения от далечни времена.
Във всеки период от своето движение и на всяко място, където пребивава, материята влиза в непосредствен допир с намиращите се там енергии, влияе се от енергийното поле и в процеса на естествения обмен, прибавя и губи компоненти. Оказва се, че ние сме в невероятно свързани роднински връзки не само в земни, но и космически (духовни) рамки. Посредством енергията, ние сме дълбоко и всестранно свързани с Космоса, и имаме общи „роднински“ връзки с образувания и същности навсякъде из Всемира. И продължаваме да поддържаме отношения с тях на енергийно ниво, често без въобще да подозираме за тяхното съществуване.
Тук на Земята, всички приемаме най-силно въздействие и влияние именно от нейните енергии.
Силата на енергийното поле на една материя се определя от количеството и качеството на нейните компоненти. Ако образуванието е голямо, това значи че компонентите му са не само много, но и по-качествени, за да могат да се задържат заедно в него. Стабилността на такова образувание е по-голяма, жизненият път по-дълъг. Ако формата е малка, стабилността и също няма да е достатъчно устойчива и жизненият път ще бъде кратък.
Енергията е в непрекъснат обмен. Тя може да губи или набавя компоненти. Да расте, или намалява.
Намаляване, разграждане: намаляване на съставките, разслабване на връзките между по-некачествените компоненти. Води до разпадане до най-първоначалните елементи, до ядрото. Невъзможност за поддържане на външна форма.
Увеличаване, събиране:пораждане или появяване в нова форма; допълване, увеличаване на компоненти, или промяна на качеството в по-съвършено и устойчиво.
Така във всички етапи (животи) съществото във вътрешната си същност е едно, но през всеки отделен етап то проявява някои различни качества и особености, в зависимост от това какво прибавя или губи от изначалната си същност, дали повишава или намалява своето качество. Когато във физическия свят се образува нова форма на материята – жив огранизъм, то енергията му зависи от :- изначалното енергийно ядро и включените на този етап в него компоненти;- енергия от родителите, предадена чрез гените и текущите им енергии, които излъчват;- енергийни компоненти от конкретното място на Земята;- енергийни компоненти, влияещи в този момент от Космоса.
Както в природата, така и в човешкото тяло има места, които са изключително подходящи за развиване и задържане на биоенергия.
В тялото това са три области, три дан-тиена.
Долният – на 2 см под пъпа, навътре в тялото (физически там има кухина между органите), за китайската медицина „дъно на морето“ е основен склад на жизнената енергия, коренът на живота. Там се складира и пази Предродовата енергия – компонентите, унаследени от нашия род по генетичен път; както и тези, които влияят преди и след нашето раждане- от средата, мястото, космоса. Предно небе, наречено от китайската медицина. В тази област се намират също така и бъбреците, и тази енергия отговаря за телесните течности, от които зависи живота, здравето и качеството на енергията в човека. От енергията в долния дан-тиен зависи физическата сила и издръжливост.
Средният дан-тиен е в областта на гърдите, или така нареченото седалище на душата. Освен пазеща изначалните компоненти на душата, тук се събират и всички енергии от нашия живот, опитност, емоциите, преживяванията. Всички компоненти, които лично получаваме и извличаме от средата. Тук са изначалните качества, с които идваме и се събират или губят още качества, които получаваме през животите и средата, в която пребиваваме.
Горният дан-тиен е точката между очите, наречена още Трето око. Енергийно поле, което поддържа нашите мисловни процеси. От което зависи силата на мисълта ни, фокусът, волята, проявяването на това, което желаем. Използване и насочване на събраната енергия. Обмен с околната среда и останалите живи организми. Според вижданията на древните мъдреци, главата е представител на Небето. За това енергията там би трябвало да е най-изчистена и фина, за да можем да контактуваме и живеем в хармония, да постигнем осъзнатост и визвисена мъдрост.
От гледна точка на природния принцип, трите дан-тиена са взаимно свързани като скачени съдове. Те са включени в (Малка и Голяма) орбита на кръвообращението и цикъла на енергията в тялото.
Когато енергията се запълни в един съд, започва да се издига нагоре към останалите. По тази орбита има общо 7 по-главни (чакри) и множество малки (акупунктурни) центъра .
От сливането на енергийните потоци в индивида зависи неговата възможност за издигане и усъвършенстване.
След количествените натрупвания следват качествени изменения.
Признак за голямо количество енергия чи е голямото количество телесна течност (вижда се у бебета и малки деца, които я имат в изобилие). Голямото количество на чи води до качествено изменение, което вече става видно в течностите.
Невидимото става прозрачно, прозрачното става видимо.
Чи => телесна течност => кръв.
Само тогава е налично пълно здраве.
Когато количеството и на кръвта стане достатъчно голямо, отново има качествен скок- духовна енергия шън.
По-изчистена, фина и концентрирана енергия.
Тогава енергията се издига и окачествява и са възможни и налични психическите способности.
Макар, наречени паранормални, защото са изключително рядко явление, то те стават напълно естествен процес за здравия, изпълнен с енергия организъм, който е събрал през животите много компоненти, които не спира да развива и окачествява. Напълно естествено тогава може да бъде осъществен пълния потенциал на човека да живее дълго, да бъде здрав и да се свързва с по-високи честоти, за които качеството на енергията му позволява.
Повишаването и окачествяването на енергията водят до повече развитие, усъвършенстване и издигане. Духовно възвисяване, към което мнозина се стремят. На този етап се постига повече мъдрост, всеобщ и цялостен поглед и разбиране, единство с Природата, стремеж към хармония и баланс. И също така издигане в йерархията.
Има ли йерархия?
Както във всяко нещо на Земята, в Космоса, в духовния свят; така и в енергийния свят има йерархия. Колкото и да не си се иска. Просто защото всичко и всички са на различно ниво и етап на развитие и еволюция. С различни функции и отговорности.
Принципите на йерархията освен, че съществуват, са Природни принципи. Както го има и в традиционните схващания: уважение към по-възрастните, грижа за младите. Това е единствения път за постигане на растеж и развитие.
Някои хора апелират за пълно равенство. Но от гледна точка на природата не може да има пълно равенство, защото съществата не се намират на еднакво ниво в своята еволюция. Нито като отделни видове, нито хората помежду си са постигнали еднакво ниво в своето разбиране и развитие. В цялото има нива, в човешкия организъм също има нива, има и център. Сферите на отговорност и функциите например на черния дроб, сърцето и мозъка не са еднакви. Може ли едното да върши работата на другото? Има Вселена, която е създала планети. Може ли човека да създаде планета? Може ли кучето да създаде човек и да поема неговите отговорности?
Всяко място в йерархията е според естествените възможности на съответните същества. Отделните малки единици заедно формират групово цяло, а няколко групи формират по-голямо колективно цяло. Всяко цяло има място и роля. Но ролята му никога не надхвърля рамките на целостта. Невъзможността да има пълно равенство съответства на природния ред, защото той е съобразен с възможностите на всяко същество и е установен естествено. В природата има естествена хранителна верига, според възможностите на вида. За това те не могат да искат еднаква позиция и равенство.
Равноправието и равенството са различни неща. Равноправието означава, че всички същества имат равно право на живот и развитие. Но не всички същества имат еднаква енергия, еднакви възможности, еднаква опитност, еднакво развитие, за това не могат да искат равенство. Мястото на всяко същество се определя от качествата на неговата вътрешна същност!
Често това натъжава, или дори разгневява хората, които в стремежа си да постигнат и получат повече, биха искали да има равенство между всички. Но това не води до постигане на целта, а до още повече хаос и разединение. До отрицателни емоции, които от своя страна причиняват влошено здраве и губене на качества. Така човек, вместо да постигне повече, той губи качества и смъква нивото си в йерархията.
За да постигне всеки човек усъвършенстване, добро здраве и по-добро качество на енергията и на живота си, то той трябва да изхожда от позицията на приемане. Приемането на истината, настоящата позиция и възможности, за да може да ги употреби правилно и развие. Да приеме, че има право на живот и развитие, и да поеме отговорността как ще използва това право, за да увеличи своята енергия и потенциал. Еволюция не може да има против правилата на Природата. Еволюция, усъвършенстване и здрав, добър живот може да постигне този, който познава и уважава майката Природа и силите, които са ни създали и ни управляват.
Енерийно поле
Енергията на човека, прибавяйки и смесвайки различни компоненти през животите, става специфична и уникална. Ние идваме с определено количество такава в земен живот. Уникалната ни енергийна същност, когато се съчетае с човешкия ембрион поема заедно с него енергийте на рода, унаследени по генетичен или емоционален път, наличните енергии на хората наоколо (родители, бавачка, близки или приятели около майката), енергии от местообитанието, от Земята и Космоса; интегрира ги и се движи в живота с тях, прибавяйки нови. Всяко място, на което престоим дълго време или емоции, които дълго време изпитваме, променят компонентите на нашата енергия. Това е нашата аура. Тя отразява наличните в момента качества, които носим със себе си. Всяко място има своята остатъчна енерия, която въздейства. (За това на някои места не се чувстваме комфортно, дори без видима причина, а на други- като църква, планина, езеро, се чувстваме заредени, пречистени и вдъхновени.) Всеки човек също излъчва своята енергия. Аурата се простира на 5 см. от човека, и когато двама души продължително време общуват, особено ако са в по-тясна връзка помежду си, те обменят своите енергии. Често се случва именно по тази причина да усещат какво става с другия от разствояние; лесно попиват емоциите на другия и "прихващат" неговото настроение. Най-голям обмен на енергия се осъществява при сексуален контакт, като тази вече осъществена връзка между енергиите се запазва и дълго време след раздялата на партньорите.
Енергиен обмен има също между хора, които просто общуват или мислят един за друг, дори от разстояние. Така се случват и енергийните вмешателства.
Енергийни "вмешателства"
Както виждаме, енергията е навсякъде и всичко е съставено от енергия. Мислите ни също са енергия. А фокусът и емоцията са още по-силна енергия.
Какво са така наречените енергийни вмешателства и съществуват ли?
Когато някой прави магия или проклина някого- това е целенасочена (фокусирана) енергия. Освен това, винаги в нея има силна емоция. Какво се получава? Заряд на енергия, при това няколко пъти! Защо не работи в позитивната насока? Разбира се, че работи. Но гневът, който изпитваме е толкова по-силен! Виждали ли сте някога някой да се радва и да е щастлив със същата сила, с която сте виждали разгневен?
За жалост, негативните емоции са много по-силни! И това е така, защото живеем в свят, в който никой не ни учи да умеем и да се стремим да бъдем щастливи. Свят, в който има тежки условия; материя, която изисква време и програми в подсъзнанието, които ни казват, че нямаме право на щастие, или то е невъзможно. Навсякъде вече се говори за силата на мисълта и има издадени милиони книги как да усъвършенстваме себе си и как да използваме тази сила за постигането на желанията ни. Трудностите идват обаче от заложения модел, който следваме през хилядите години еволюция: всичко да е трудно, тежко, да е постигнато с много труд. За това ние не можем да вложим толкова силни емоции и фокус в нашите мечти. Много лесно ни е обаче да следваме модела, който виждаме - бързо да се отчайваме, да се страхуваме и мразим, да се ядосваме и страдаме. И така много бързо енерийно се "заразяваме" с негативност.
От физиката се знае, че полета с различен заряд се уравновесяват/неутрализират. Когато в една стая се намира високо вибрационен човек и друг- депресиран, немощен; то енергията автоматично протича от по-високия заряд към по-ниския до тяхното уравновесяване. След това немощният се чувства по-добре (за това често хора с ниска самооценка и лични проблеми търсят контакти с други хора, като съзнателно го считат за "разсейване"; а ние познаваме като енергийни вампири), докато приповдигнатият му се доспива или рязко се уморява (чувствителните хора, така наречените емпати дори изпитват силно главоболие, или гадене). Това е чисто физичен процес, който е напълно естествен. (Енергийните вампири не съзнават, че са такива. Всеки може и някога е бил енергиен вампир- всеки път, когато e потънал дълбоко в самосъжаление, негативни емоции, депресия или просто е преуморен. Липсва му енергия и за това е естествена нуждата да си я набави.) Енергийте се предават и от разстояние, но им е необходим по-голям заряд: фокус и емоция.
Ето защо Да- енергийните вмешателства са напълно реални.
***Който не вярва- Поздравления!
Не му се е наложило да го повярва!***
Енергията, както е известно е и информация. Веднъж насочен, такъв заряд става схема-модел (матрица), която задава какво ще се прояви. Както ДНК се реди по точно определена матрица, сякаш "знае" точните комбинации, за да стане човек.
Някои хора мислят, че ако са позитивно настроени, с високи вибрации и отричат магиите; то те няма да ги "хванат". Но кой е през цялото време непрекъснато във висока вибрация? Както всяко нещо, така и енергийте, а също и емоциите ни варират, и могат да бъдат и положителни, и отрицателни. Този, който изпраща висок заряд негативна енергия, всъщност по този начин се осбовождава от нея (енергията не се губи, тя само се трансформира. А ние не знаем как да трансформираме емоциите си. Те или убиват нас самите, като ни разболяват, или обикновено ги насочваме към някого или нещо).Тя не се губи. Ако "получателят" е с висока вибрация, или дори защитен, то може да не усети въздействие веднага. Но в момента, в който енергията му падне, то той е изложен на този заряд, който става матрица за събитията в живота му. (Досега в своята работа не съм виждал успешна защита от въздействия, просто защото винаги действа природния принцип: по-силната енергия надделява.)
Това, което често срещаме са:
- Уроки: те имат слаб заряд, защото обикновено са насочена енергия с емоция, но не е вложен продължителен фокус. Лесно се изчистват от енергийното поле и е възможно да не въздействат особено силно, ако човек е във висока вибрация, или пък е блокиран от към усещания (такива хора обикновено живеят забързано и организмът им е на "боен" режим, за това фините усещания, дори физическите неразположения биват пренебрегнати, дори неосезаеми). Но на по-чувствителните могат да причинят умора, главоболие, слабост в мускулите, настинка или нарушение в съня.
- Магии: Много хора (все още?!) се занимават умишлено да изпращат конкретно "пожелание" към някого, обикновено придружено с ритуал. Магиите са много по-тежки, и макар че не винаги се усещат веднага, то с времето водят до сериозни проблеми със здравето, семейството или финансите. При тях обикновено има конкретна "поръчка" - област от живота, която усилено се разпада и въпреки всички усилия на потърпевшия, той не може да се стабилизира. Тук ритуалът не е най- важен (всъщност действието му е по-скоро да засили вярата на самият изпълняващ), но може би тежестта на магията идва от това, че се прави от хора, които упорито искат да изпращат лошо и те излъчват негативна енергия продължително време, дори след ритуала.
- Проклятия: Още по-тежки от магията, защото обикновено не е само една емоция, а няколко (например при спор за имот: една тема, много емоции) и е отправено към цял род или семейство. Често са вложени емоции и фокус не от един, а от цяло семейство, т.е. изпращачът винаги има подкрепа. Което обяснява силата му. Интересното при него е, че то действа още по-бавно във времето, но засяга поколения наред: само жените, или само мъжете (например всяка жена по линията на рода остава бездетна; или всеки мъж в рода има проблем с алкохола). И с всяко поколение се изразява все по-ясно и по-тежко.
Енергията на вмешателствата задава нова енерийна матрица, която особено, ако бива "подпомагана" в същата посока от други фактори (емоции, лично възприятие, среда); то е логично материята, физическият свят, събитията - да се случват именно в тази посока. Енергията на всички хора, а и на местообитанието, както споменахме по-горе, винаги ни оказват въздействие.
Разбира се, ако можехме да вложим толкова емоции, фокус и вяра в позитивни неща- то щяхме да можем да градим една много по-различна матрица за нашия свят, който искаме да изживеем.