DragoTherapy
Някои вярват в душата, други смятат, че щом не е видима с просто око, значи тя е мит. Илюзия и сляпа вяра.
Вярата на човек зависи от неговата лична опитност и е свободен избор. Всеки вярва в това, което му е казано в детството, което му е изгодно и което пожелае. Но нека си представим за момент по същата логика, че всичко, което не е видимо с просто око или не е доказано и признато от науката, не съществува?
Как дишаме тогава, след като въздухът е невидим? Какво кара клетките ни да работят в обособени органи и системи за общото благо на единен организъм? Кой е създал нашето ДНК и подредбата на гените толкова специфични и уникални? Възможно ли е телата ни и мозъкът ни да функционират толкова смислено и разумно, ако зад тях няма нищо и всичко е на случаен принцип?
Или зад отговорите на тези въпроси стои душата?
Какво е душа?
Душата е частица светлина, специфична енергия , с това и– сноп информация, който е, бил е и ще остане вечен след смъртта на физическото тяло.
Тази частица енергия, която прибавя и окачествява компоненти през различните животи, носи индивидуална комбинация от вибрация и качества. Която съдържа божественото, космическо творение в себе си, има самосъзнание, което развива и обогатява в процес на една безкрайна еволюция. Част от общото информационно поле (от Космоса, Източника), която се отделя от цялото, за да избере да преживее форма на незнание и да определи себе си.
Душата е тази част в нас, която идва да преживее и обогати себе си чрез форма, физическо преживяване; да преживее полярността, за да саморазграничи и познае себе си спрямо единството. (виж раздел Енергия)
Душата е тази част в нас, която ни дава живот, дълбочина на преживяванията и смисъл на съществуването. Индивидуалност и стремеж към развитие. Без душа, ние щяхме да бъдем едни биологични машини, роботи без чувства и индивидуалност.
Все повече изучаваме и вече знаем за мъдростта и силата на ума, неговия потенциал да преобразува нашия живот.
Умът е мощен, но още по-мощна е душата.
Какво е душата?
- Независима единица вътре в тялото.
- Има своя собствена воля, мисли и предпочитания.
- Има чуства, творчески способности.
- Общува с други души самостоятелно, притежава гъвкавост.
- Притежава невероятна мъдрост и способност да лекува.
- Проявява се чрез интуицията.
- Също се храни- но с добродетели.
Една от теориите в научните среди, сред които и квантовата физика е- че това, което остава след смъртта, е съзнанието- като информация, от която Вселената всъщност е изградена (енергия= информация). Но тук също се има предвид не точно съзнанието, с което всички сме свикнали да се идентифицираме в нашето ежедневие. Както знаем, обичайното ни мислене е базирано на много програми, които ние сме възприели от нашето раждане в семейството, а след това в средата, в която израстваме. Става дума за по-високо ниво на съзнанието, наречено СвръхСъзнание.
Нашата психика може да бъде разгледана на 3 нива, като най-голямото, което води живота ни, навиците ни и програмите за оцеляване автоматично,
е Подсъзнанието- близо 90 % .
Другите 10 % е нашето Съзнание, с което ние мислим логично, вземаме решения и интерпретираме новополучената информация.
В малки моменти, когато сме в пълно спокойствие, но и будност на ума, ние можем да стигнем до едно по-високо ниво на Съзнание, така нареченото СвръхСъзнание. Тогава умът може да обхване света и случващото се в по-голяма цялост, да получи Свръх- прозрения, идеи и усещане за единение. В такъв режим мозъкът прави мигновени връзки между много области едновременно, и информацията по Мозъчният мост между двете мозъчни полукълба протича хармонично и свободно. Тогава се засича високо количество гама вълни. И се наблюдават така наречените Синхроничности. Това състояние е силно търсено от духовно ориентирани хора, които се стремят към Нирвана (издигане, просветление). Това състояние е режим на синхрон между Подсъзнание и Съзнание, пълно отдаване на Живота и битието, пълно присъствие в Тук и Сега.
Това състояние се смята, че е именно пълната връзка с душата. Съзнанието е достатъчно издигнато и освободено, за да може да усети иначе скритата в дълбочина частица светлина в нас- душата.
В нашето ежедневие ние винаги се въртим в мисли между анализ на Миналото и планове за Бъдещето, където постигането на това състояние е невъзможно.
Душата е вечна, чиста енергия, която не се губи, но може да се трансформира, да се развива, да прибавя компоненти.
Целта на всеки живот е да преживее нещо, с което да се обогати, да прибави към себе си, да извлече поука, познание, урок. Физическият свят може да бъде разгледан и като едно игрално поле, на което слизаме в забрава (амнезия), за да получим дадена опитност. Защо с амнезия?
Защото ако изначално знаехме кои сме, преживяването нямаше да е така автентично. Ако помнехме кои сме, щяхме ли изобщо да искаме да стоим тук? Щяхме да бъдем лишени от възможността да избираме от позицията на незнанието. (За да изберем кои сме, ние трябва да преминем през форма на незнание. (Нищото, което е целия потенциал и всичко, което е- как да знае, че е всичко, ако не преживее себе си през пътя на незнанието? Кой съм АЗ- избираме сами тогава, когато преживеем всички полярности.)
Имаме все пак достъп и методи, с които можем да се доближим до нашата същност и да надникваме зад завесата, когато сме готови за това. Чрез хипноза, регресия или дори медитация.
