DragoTherapy
Психология на развитието
Нашето поведение и реакции в живота ни биват диктувани от психическото развитие и обучение още от най-ранно детство. Вероятно често сте си задавали следните въпроси:
- Защо не мога да се заявя свободно пред другите?
- Защо замръзвам пред шефа си и не мога да отстоявам правата си?
- Защо не мога да спя преди важен изпит/среща/събитие?
- Защо се изпотявам и изчервявам, когато общувам с другия пол?
- Защо привличам един и същ тип партньори в живота?
- Защо имам съпротива да направя дадено нещо, което силно желая, или опитвам, но… никога не ми се получава?
- Защо ме дразнят дадени хора/ситуации и никога не мога да реагирам на тях правилно?
- Защо имам паник атаки и не мога да се овладея в конкретни обстоятелства?
- Защо не мога да успея в…
Защо, защо, защо…
Защото миналото, което сте забравили, потиснали, или дори - на което мислите, че сте простили, дава своя отпечатък. Миналото, което би трябвало да е минало, е създало вашите условни рефлекси днес и привлича това, в което някога сте повярвали и възприели за своя истина.
Поведенческата психология проследява връзките между това минало и нашите реакции днес. И ни отговаря на въпроса Защо, за да можем да изградим стратегии за промяна на нашето поведение в по-успешно такова.
Аналитичната психология (Фройд) търси изтласканите в подсъзнанието убеждения и емоции, като се старае да ги изкара на съзнателно ниво, за да можем опознавайки себе си, да се справяме с проблемите и предизвикателствата.
Клиничната психология изучава процесът на сформиране на нашите травми до болестно състояние;
а дълбинната психология и логотерапията дават фокус върху вътрешните усещания и разбиране за себе си и света, в търсенето на смисъл, като корен и причина на нашия живот.
И всичко се свежда до вътрешния свят на човека като първопричина за външния.
Ключа, който имаме в ръцете си, и който– ако умеем да използваме правилно,
бихме могли да постигнем живота и здравето, които искаме.
Програмите, чрез които живеем започват да се формират още преди нашето раждане. Докато мозъкът на бебето се формира, хранейки се все още от майка си вътреутробно, той започва да попива емоции, усещания и рефлекси.
Рефлексите са два вида:
-Безусловни: генетично предадени- за еволюция и растеж; и
-Условни: заучени, програмирани от родители и среда.
Когато медитираме или релаксираме, мозъчните вълни от Бета спадат на Алфа, което е много благоприятно за организма състояние. Тогава той се обновява. А докато спим, и няма активност в мозъчната кора- минаваме в Тета и Делта вълни (преобладаващи и в състоянието на Хипноза). По това време мозъкът отново е много податлив да попива информация от околния свят, няма филтри и бариери (съзнание), които да пресяват това, което приемаме. Ето защо е толкова важно обстановката да е спокойна по време на сън, а също и дали и какво имаме като звуков фон. Това е моментът, когато сме в сферата на Несъзнаваното. Или така нареченото
Подсъзнание
Няма научно обоснован отговор какво точно е Подсъзнанието. Знае се само, че то е тази част (вероятно на нашия мозък- смята Психологията) от нас, която Не е осъзната, но контролира 90% от нашето поведение и живот.
Може да се смята и за тази вече доказана енергийна структура, която дава живот на всички процеси в нас и извършва нужното електричество между клетките на нашия мозък (медицински погледнато).
Подсъзнанието е като хард диска на вашия компютър. Базата данни, склада, който пази всички ваши преживявания, вярвания, емоции и модели. Търси и реализира във външния свят това, което има „програмирано“ вътре. Осъществява и изразява всички „програми“.
Тук също става ясен изразът „Каквото вътре, това и вън“.
Когато карате кола и говорите по телефона в същото време- вие мислите за разговора, слушате, понякога дори жестикулирате… Доказано е, че мозъкът може бързо да превключва от една мисъл на друга, но не и да мисли няколко неща едновременно. Кой тогава кара колата?- вашето Подсъзнание.
Травма:
Травмата е всяко едно стресово събитие в нашия живот,
всяко преживяване със силна емоция,
за което не сме подготвени
или отлагаме/отказваме да преживеем.
Травмата е както събитието, така и въздействието от него.
*Така се създават всички бариери, които ни пречат да осъществим себе си и живота, който искаме. Така се създават и всички заболявания в нашия организъм: емоцията контролира химичния баланс и хормоните, които от своя страна променят нашето Ph и метаболизъм. Емоцията на травмата- изтласкана от съзнанието, поразява тялото. Особено проследен е този процес при паник атаките и отражението на стреса. Така се създават и също- фобиите и алергиите.*
В някои психологични школи се твърди, че в подсъзнанието няма Травма. А това са по-скоро защитни механизми. Тази теория се разглежда въз основа на това, че само по себе си подсъзнанието е неутрално. Неговата единствена функция е да ни опази живи.
За него няма позитивно или негативно, то просто съхранява и реализира всичко записано в него. Ние – на съзнателно ниво, слагаме етикет на своите преживявания и избираме как да ги възприемаме.
Но няма значение кое е правилното наименование. Аз в своята работа използвам термина Травма, защото за нашето възприятие, той е по-близък до нас. Важното е да бъде изчистено, защото ние сме живи същества, стремящи се към развитие и еволюция, и искаме да постигаме в своя живот. Или най-малкото: искаме да бъдем здрави и щастливи. За тази цел е нужно да премахнем всички бариери, които ни държат в оковите на страданието и застоя.