DragoTherapy
За най-голямо престъпление в науката се счита фалшифицирането на Менделеевата таблица– заличаването на един важен и неизучен химичен елемент, наречен „ефир“, или етер. Той е най-малката съставна част, „основата“, от която произлизат атомите. Менделеев публикува оригинала на периодичната система през 1905г. в учебника „Основи на химията“ под името „нютоний“, в чест на великия Исак Нютон, който по това време твърди, че цялото пространство на Вселената се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на каквото и да е. Менделеев смята, че ефирът е свързващото звено и основен градивен елемент на всичко. След смъртта му, Периодичният закон е редактиран от Световната академична наука и премахването на ефира налага и промяната, която се изучава сега: отказа от изучаването на етера дава възможност да се признае електромагнитното поле като самодостатъчно и да се даде водеща роля на материята (но без да се обяснява всъщност от къде идва тази материя).
Квантова физика
Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето (Айнщайн).
Това означава, че ако една точка е в пълен покой, за нея времето тече с безкрайна скорост и тя притежава целия информационен потенциал. Тоест покоя е Нищо.
(Както знаем, Вселената се е зародила от Нищо, вакуум*).
И в същото време съдържа целия потенциал! Информация.
Също така, нейният размер е нулев, заради огромната гравитация. За всяко движение, трептене, с каквато и да е скорост, времето вече не е безкрайна величина, а е с определени параметри. Нищото няма време, всичко е Тук и Сега. Но движението/ трептенето на вълните създават Проявление (живот) и същевременно- линейно време-пространство.
С това- илюзия за минало и бъдеще.
Парадокс за нулевата точка: тя е в пълен покой и е нищо, времето тече с безкрайна скорост – например 3 млд. години се преминават за нулев период от време (миг), така че престоят в „покой“ е нула време.
На практика покой няма, защото всичко трепти и вибрира, всичко винаги съществува. Всяко проявление (живот), създадено от движение, може да се определи и като ограничение (от гледна точка на безкрайния потенциал). Всяко мислене, движение, емоция рефлектира върху всички останали ограничения около нулевата точка; явява се високочестотна вибрация спрямо потенциала „в покой“. Тази вибрация е причина за поява на нови проявления. Този процес е цикличен, безкраен и неповторяем.
"Когато откъснеш една тревичка, цялата Вселена потръпва…"
Унипашади
Нулевата точка сама по себе си е нищо, но за да се разпознае, ограничи и преживява, трябва да се противопостави на себе си. Тоест, от нулев елемент на проявлението тя се разпознава в два елемента – противопоставени. Две противоположности на единно цяло (0, 1, 1 ). По този начин стигаме до така наречената редица на Фибоначи, при която всяко следващо число е сума от предишните две. 0,1,1,2,3,5,8,13,21... Открита при репродуктивния цикъл на животните, подреждането на семената и цветовете в растенията, черупката на охлювите, подредбата на клоните на дърветата, строежа на пирамидите, музиката на Моцарт и Бетовен, та дори и във финансовите пазари.
Така известното Златно сечение, кодът на живота.
Тези противоположности определят ограничителната зона около нулата, параметрите на нейното трептене. Така всяко проявление се явява ограничение в безкрайния енерго-информационен потенциал. Образува се триединство: нула и две противоположности. Плюс и минус, които непрекъснато са в резонанс*.
ДНК спиралата е двойна, защото се спазва принципът на противоположностите: две спирали енергия се въртят в различни посоки. Взаимодействието между тези енергии оформя интерферентна картина (дифракционна решетка) . Двете граници създават функция на привличане и отблъскване, известна като ефект на Казимир: когато във вакуум няма приложени ограничения, всички честоти са еднакво важни и се балансират. Ако има приложени ограничения, вакуумните трептения оказват налягане върху тези ограничения: резонанс*.
Илюзорно разделените противоположности на единно проявление винаги се стремят да се слеят.
Този принцип е валиден за абсолютно всичко, което Е !
* Резонанс- избирателно приемане/поглъщане на честоти от дадена система до изравняване на честотите с околната среда. Тази система сама по себе си представлява ограничение от общата честотна вибрация.
Така всичко, което съществува е изградено от две противоположности.
Съществуваме ли? Вярваме или се съмняваме? Две противоположности...
Dubito, ergo cogito, ergo sum
Съмнявам се, следователно мисля, следователно Съм…
Рене Декарт
Самото движение/трептене на противоположностите създава вортекс: две противоположни енергии, завихрящи се в различни посоки. (Във физиката това е схематизирано с геометричния модел на тороид, или бутилка на Клайн.) В резултат на преминаване на енергията на потенциала през образуваната дифракционна решетка, в дъното на този тороид се проявява холограма. Самата енергия на потенциала е обърната с хастара наопаки, като в нейният идеален център се намира най-силната гравитация, но заедно с нея се образува и защитно поле. Затворената информация и самото защитно поле се превръщат в защитено от полето проявление, наречено Материя.
Енергийното поле на Източника се явява енергията на живота, която „ражда“ всяко следващо проявление.
Така от една страна, потенциалът без проявление не може да „ражда“, а от друга- проявлението няма как да реализира живота, ако не е наличен енерго-информационният потенциал. Като противоположности на едно цяло, проявление и потенциал са в неразривна връзка.
Обърнатото с хастара наопаки защитно-гравитационно поле е като протонна защита на яврото, затова се нарича протонно поле. В древните Унипашади, Йога и Аюрведа, то се нарича прана, в източните традиции известно като ци/чи енергия, Полинезия- мана. Това е жизнена енергия.
*В превод:
Това е цялата основа на живота: ние в своята истинска същност сме едно с Източника, даже ние СМЕ Източника, който в покой съдържа цялата информация! Но тази информация трансформираме в енергия, за да породим ЖИВОТ. За това нашият живот е ограничение от Цялото. Преживяване между две полярности. За да съществуваме и преживяваме, ние трябва да се отделим от Цялото, от пълния потенциал. Ако ние сме ВСИЧКО, няма индивидуално преживяване. И в същото време, ние преживявайки форма на ограничение, се стремим към ВСИЧКО, защото то е нашата дълбока същност и истинско просветление. Развивайки се, ние се разширяваме все повече до Цялото, където чрез опитност и ИЗБОР обединяваме своите противоположности.
Прочети "Когиталност" и "Разговори с Бога"- две съвсем различни книги, но описващи едно и също нещо, обясняващи кои сме ние и как сътворяваме своя живот!