DragoTherapy
Смисълът на болестите
Без съзнание няма физика, няма живот. Без съзнание- няма болести също.
Болестта никога не възниква случайно само върху материята. Тя възниква на психическо ниво. Тялото е просто различна плоскост, върху която се проявява, когато не е обработена върху плоскостта на съзнанието. Всяко нещо, всеки конфликт, който не е разрешен съзнателно се прехвърля върху тялото. И чрез симптомите тялото ни сигнализира, че има нещо неразрешено, че баланса е нарушен. Симптома ни изважда от нашето ежедневие, от нашите обичайни действия и мисли, за да ни покаже, че … те не са в правилна посока.
Душата е тук да преживява. Да учи. Това, което е важно и съществено за нея е единствено преживяването и нашето отношение към него. Чрез своето отношение към нещата, ние се учим да градим или губим духовните си качества (енергийните компоненти).
От психологията знаем, че повечето ни проблеми идват от травма- преживяване със силна емоция, която се запечатва в нашето подсъзнание и създава програма, с цел да избегне повторно негативното преживяване. Но при различните хора се забелязва, че на една и съща ситуация всеки човек реагира различно. Когато бащата напуска дома, развеждайки се с майката, то детето в някои случаи приема това като изоставяне и цял живот попада на заети или невъзможни партньори (за да се предпази от изоставяне). Друго дете възприема същата ситуация като предателство и цял живот поема контрола, като попада на по-слаби и несигурни партньори, на които не може да се довери (за да избегне схемата доверие => предателство). Трето дете в същата ситуация възприема случващото се, обвинявайки себе си, че не е достатъчно добро и изобщо не създава партньорство, избирайки да стои в сянка, защото е убедено... че "не заслужава". И т.н.
Всеки възприема нещата различно. Подсъзнанието прави модели, които ни ръководят цял живот, за да ни предпази. Но… Какво е в основата на самото преживяване изначално, защо сме възприели дадена ситуация по определен начин, че тя да стане травма за нас?
Отношението. Възприятието.
Може ли то да е различно от това, което сме имали?
И именно за това сме тук. За да се научим чрез опитност да променим своето отношение.
За това са и нашите болести.
Науката с годините се развива все повече, напредва генното инженерство, откриват се все повече неща, създават се все повече лекове. Но болестите не са по-малко. Защото отношението ни към тях (и много други неща) изначало е напълно погрешно.
Смятаме болестта за нещо лошо, пречка по пътя на нашето ежедневие; зло, което ни вади от зоната на комфорт. И се опитваме изцяло погрешно да се лекуваме- обръщайки внимание само на физическата част, без изобщо да отбелязваме факта, че ние сме многоизмерни същества и единен организъм, който далеч не е просто… физика.
И няма лошо, че мислим така. Стига това да ни помагаше и решаваше проблемите.
Но уви, това не се случва. Отново сме на пътя на търсенето…
Медицината ни умее да прави всякакви изследвания и интервенции, но когато се стигне до някое тежко заболяване, ни се съобщава, че… няма лек. Или поне не окончателно излекуване.
Тогава какво правим?
Единственото, което ни остава е… да си променим отношението. И към проблема, и към неговото решение.
„Един проблем не може да бъде решен от същото ниво, от което е възникнал.“
Айнщайн
Отношението към себе си и нашите проблеми, дори към собствените заболявания, е единствения път към тяхното по-добро разбиране и съответно разрешаване/излекуване.
Когато на колата ни светне червена лампичка и я закараме на сервиз, бихме се сърдили много на монтьора, който- за да разреши проблема, просто я изключи, нали?
По същия начин, ако се научим да гледаме на симптома като на червена лампичка, която сигнализира даден проблем и потърсим този проблем, за да го решим, то организма ни не би имал нужда от симптом, за да ни сигнализира нищо.
Живеем в дуален свят, където всичко има два полюса, но единя не може без другия.
В духовен план нашата задача е да преживеем и плюса, и минуса, да интегрираме различията и да намерим баланса. Баланса между тях, точката на равновесие.
Единението на двете противоположности!
За това, ако се вгледаме по-внимателно ще забележим, че в живота винаги имаме проблем там, където се вкопчваме само в единя полюс, а отхвърляме другия. Винаги когато изберем твърда позиция "Аз дъм добър", но отхвърлим срещуположната настървено- "Мразя лошите", то започваме именно на нея да попадаме все по-често и по-често. Колкото повече отказваме да видим и приемем някоя страна, толкова повече ни се налага да се сблъскваме с нея. Болестта е противоположност на здравето и по тази причина не може да бъде изкоренена, като се борим срещу нея. (Както вдишването и издишването са два противоположни рефлекса, но живот няма, ако бъде спряно едното!) Болестта също иска да ни покаже за нарушаване на баланса и обикновено зад нея стоят емоции, които ни разрушават, именно защото напълно отхвърляме и не можем да приемем дадено нещо.
Проблемите често са в миналото: травматично преживяване е „старта“ на нашето заболяване. Психичен конфликт, с който не сме се справили, не сме разрешили - изтласкан в тялото и с времето блокиращ функциите на съответните органи (Смислена Биологична Спец. Програма- виж раздел ГНМ). Или както се казва в Психологията: Травма, която формира нашите убеждения и контролира нашето поведение и здраве. Или погледнато от енергийна гледна точка: нарушаване на правилния поток енергия, негативна матрица от емоциите към органите. Негативно въздействие, енергиен блокаж.
Тогава те трябва да се изтрият от подсъзнателните програми, от енергийното ни поле.
За да спрат да действат на физическо ниво.
Но освен това, трябва да си зададем въпроса: защо сме възприели нещата така, че да си създадем травма?
Ако просто отхвърлим въпроса с отговора, че ние не сме виновни, а обстоятелствата, средата, даден човек… са ни нанесли тази травма; то дори да е на практика така, ние се лишаваме от възможността да променим нещата в нашия живот и да се развиваме свободно, без тези травми. Нужна е смелост и честност, за да поемем отговорност за нашето отношение. Но това ни дава следствие и свобода да променим хода на своя живот и своето здраве. За това, бих казал… си струва да поемем тази отговорност!
Ако се запитаме как по друг начин бихме могли да реагираме в такава ситуация, която преди е създала травма? Ако се запитаме какъв е урока? Какво е правилното отношение и как можем да го променим така, че друг път да нямаме травма…
То тогава, освен изчистването на тази травма, подсъзнанието ни няма да има нужда да създава нови такива, защото ние вече ще гледаме на същите ситуации по съвсем различен начин.
И в това е именно разковничето на нашето съществуване! Смисълът на всичко! Уроците, които душата е дошла да усвои. И правилният метод да разгърнем потенциала на съзнанието си, без да ни контролират травми от миналото. Правилният начин да оздравеем и да бъдем здрави!
Всеки симптом обикновено ясно, даже твърде буквално показва какво има да научим от него и какъв е реалният проблем.
Самооценката е нашата опора, главно от нея зависи дали и какво ще правим в живота си. Ако се подценяваме, то… ние няма да направим нищо, защото сме „Никой“, нали? По същият начин нейните симптоми „удрят“ именно по нашата опора на тялото- гръбнака и костната система. Ако не можеш да действаш в живота, не ти трябва подвижно и гъвкаво тяло.
Ако винаги се притесняваме за всичко, имаме много емоции за дребни неща и не можем да „смелим“ това, което се случва около нас, то съответно ни поразява стомаха. Не може да смели храната, също както не можем ние да смелим света (или хората, или несправедливи събития). Ако имаме киселини, то имаме много гняв, обида и „кисели“ емоции, които не можем да изразим външно (нали трябва да сме възпитани, все пак), и пазим в себе си. Киселината, нужна за разграждане на храната почва да разгражда самия ни стомах, до появата на язви. Напълно равно на гнева към хората, който не изкарваме на тях, но пък потискайки го- изяжда нас.
Ако твърде много мислим и анализираме, но не даваме глас на нашите чувства и истински желания, то напълно естествено имаме проблеми с главата- мигрена, главоболие; или пък със сърцето. Главата ясно показва, че даваме приоритет на нея и тя „прегаря“. Или сърцето е твърде дълго потискано и ще се „пръсне“.
Ако не умеем да пускаме (хора, емоции, събития), то естествено имаме проблеми с дебелото черво: както и физически, то отговаря за „пускането“ на излишното.
Ако не обичаме себе си като такива, каквито сме, влизаме в ролята на другия пол (жена, която се нагърбва с мъжки функции; или мъж, който е твърде плах и смачкан психически, че да се отстоява като мъж, а по-скоро поема женски функции); ако имаме проблем изобщо с противоположния пол (страх, малтретиране или обида в миналото, гняв и недоверие), то ще имаме проблеми аналогично със своите полови органи: кисти на яйчниците, проблеми с простатата. Ако имаме страх, нерешени конфликти с деца; или неосъществено желание за такива, ще имаме проблем с матката (рак, миоми) или тестисите.
Ако имаме проблеми с комуникацията- ще имаме проблем с кожата. Кожата е органа, който ни отделя и защитава, но и прави връзка (допир, осезаемост, студ, топлина) с околния свят.
Белите дробове правят кислородния обмен, но и са чифтен орган, което показва аналогично, че засягат функциите вземане-даване, вид обмен във някакво взаимоотношение, във важна за нас връзка.
Функцията на бъбреците е да секретират някои съставки и отделят други. И като чифтен орган пак показват взаимоотношенията ни: какво взимаме от другия и какво отделяме, преработваме. Водата е символ на гъвкавостта и огледалото. Тук се показва и принципа на огледалата, за който всички сме чували: успяваме ли да прилагаме този принцип в нашите взаимоотношения, да бъдем гъвкави, да се „огледаме“ в другия и да извлечем нужните знания и поука за себе си; или се противим срещу всичко, в което не се разпознаваме и отхвърляме?
Надбъбречните жлези секретират кортизол: хормона на стреса. Какво ли трябва да научим тук?!
Крайниците са нашият инструмент за правене, съответно те биват блокирани или ранени, когато имаме конфликт относно някакво действие (конкретна работа, или изобщо стъпка в живота).
Като цяло тялото е много мъдро, като почти буквално ни предава значението на своите симптоми. Просто трябва да се научим да ги разгадаваме и да поемем отговорността за себе си да ги разрешаваме.
Как можем да ги разгадаваме?
Има много методи. Един от тях е изучаването на Германска Нова медицина, която биологически проследява как точно се развиват и кои органи засягат конкретните проблеми. Но тук трябва да притежаваме определени знания по медицина. Недостатъкът е, че д-р Хамер така и не успя да разшири своите открития, и това няма как да бъде позволено.
Има различни пътища, по които можем да анализираме и погледнем нашите заболявания.
Различен ъгъл и метод, чрез който да разтълкуваме значението им, за да открием правилния път към лечение.
Проследяване на причина- следствие. Кога възникна симптома и какво беше нашето емоционално състояние тогава?
Какво преживяхме, или Подсъзнанието ни направи аналогия с нещо, преживяно още по-рано в нашия живот (обикновено детството) и отключи дадени модели, формирани при травма?
Изчистването на тази травма още в нейния корен, когато е сформирана, премахва причината за нашата реакция, а с нея- и причината за симптома.
Изчистването на моментната ситуация като емоционално състояние може също да премахне текущите симптоми, но при следваща случка, в която Подсъзнанието направи аналогия, травмата ще се отключи отново, а с нея- и нежеланото поведение, или симптоми. За това всяка травма трябва да се изчисти още в корена на нейното създаване. За жалост, понякога носим травми в себе си, които не помним- поети енергийно или генетично от нашите родители; или носещи си ги от минали животи.
Често човек се „ражда“ с дадени фобии или алергии, които изобщо не знае от къде идват. Проследени и изчистени в минал живот или утробата на майката при текущия, те изчезват напълно.
Това показва само колко съвършена система е Подсъзнанието, и че всъщност то не е продукт на мозъка на текущото биологично тяло. А енергийно поле, помощна програма на душата, което пази всички спомени от нашите преживявания и прераждания.
Тук е необходимо упражняване на функциите на дясната половина на мозъка за аналогично, не логическо мислене. Аналогия, не следствие. Каквото горе- това и долу. Каквото вътре- това и вън. Каквото физически- това и психически, емоционално. Не се търси причинно-следствен модел, а просто се вниква в същността на самия проблем като наличен (независимо от кога) и се "превеждат" симптомите на тялото.
По темата има доста информация, също така и книги за желаещите да си помогнат сами. Една от най-добрите книги на тази тема, която обучава как сами да познаваме какво имат да ни кажат симптомите е на Торвалд Детлефсен- "Болестта като път".
А най-добрият начин е комбинирането на логичния и аналогичния път.
Защото само изчистването на травмите не ни освобождава от формирането на нови такива; но и само усвояване на урока, промяната на отношението Сега, не ни заличава формираните вече в миналото травми.
Двата метода заедно обаче, със сигурност ни помагат както да се освободим от ненужни за нас вече програми на поведение и травми, създали ни заболявания; но също така ни помагат и да променим своето отношение, да израстем духовно, да усвоим урока и да гледаме по нов начин на света, така че да не създаваме и преживяваме повече същото това, което ни пречи.
За това е много важно в процеса на едно лечение да участва лично пациентът. Терапевтът може да помогне с разбиране на нещата, познания и поглед отстрани. С насоки и анализ. С техники и изчистване на травми.
Но най-пълен е процесът, когато човек лично се ангажира да отдаде своето внимание и да промени своето отношение към собственото си заболяване или проблем. Защото те се случват на самия него, не без причина и са предназначени точно за него, със смисъл!