През февруари 1979г. германският лекар невролог Рике Герд Хамер започва необикновено научно пътешествие: да наблюдава възникването на туморните и ракови заболявания от близо.
Изхождайки от факта, че физическите процеси са контролирани от мозъка, д-р Хамер започва да анализира мозъчните томографии на своите болни от рак пациенти и ги сравнява с техните лични истории. Това, което го кара да предприеме тази стъпка е фактът, че след загубата на сина си, самият той e диагностициран с рак на тестисите.
Откритията му са потресаващи. Когато преживяваме неочакван емоционален стрес, „конфликтния шок“ повлиява област в мозъка, която е програмирана да отговаря с точно определен тип дистрес. От клинично проучени над 40 000 случая, той установява, че когато мозъкът получи въздействието, което е ясно видимо на скенер, органът или тъканта, управлявани от засегнатата мозъчна област, също реагират. В зависимост от точното естество на конфликта, органът отговаря с клетъчен растеж или загуба (стопяване) на клетки.
Пример 1: рак на белия дроб.
Нашите дробове съдържат милиони алвеоли (тънки въздушни мехурчета), които регулират дишането и следователно- снабдяването на тялото ни с кислород. Д-р Хамер открива, че типът конфликт на алвеолите е „страх от смъртта“, защото на биологичен език смъртната паника означава невъзможност за дишане. В момента, в който се случва смъртната заплаха (например диагноза- „смъртна присъда“), заплаха за съществуването, клетките на алвеолите незабавно започват да се размножават, формирайки белодробен тумор. Туморът ще продължи да расте, докато е активен смъртния страх.
В противовес на традиционното схващане, размножаването на белодробни клетки не е безцелен процес, а има своето биологично и напълно логично обяснение, а именно: да изпълни капацитета на дробовете и по този начин да оптимизира възможността на организма за оцеляване. (Всички програми в подсъзнанието са насочени към оцеляването!)
Пример 2: рак на гърдата
Ако жена преживява емоционално „конфликт тревога“ за здравето на детето си, тя ще развие рак на млечната жлеза на лява гърда. Биологична цел: страхът за детето отключва в майчинския инстинкт нуждата да се увеличи капацитета на клетките, които евентуално могат да дадат храна/живот на потомството. При жени левичари, съответно ракът се формира в дясна гърда (определя се латералността: дясната половина на мозъка управлява лявата част на тялото и обратно; винаги има кръстосване на връзките от мозъка към органа).
Пример 3: Рак на дебелото черво
Конфликт „Не мога да смеля“, „Не мога да пусна“, възникващ и преживяван в мозъчния ствол. Това е най-стария в еволюцията дял на мозъка и отговаря за едни от най-древните конфликти, еднакво приложими за животни и хора. Засяга цялата храносмилателна система. Но докато при животните залъкът, който не могат да смелят е реално заседнала кост, „несмилаем залък“; то за хората той е образен: засяга теми като финанси, дялове, работа, загуба на позиции. Предизвиква същите емоции и активира разрастване на клетки, докато конфликтът е активен. Едновременно с това започва размножаването на туберкулозни бактерии (ако в организма е налична поне 1 такава, което в природата се смята за даденост), които ще са необходими на по-късен етап за лечебната фаза- разграждането на тумора, след като конфликтът бъде разрешен. Биологичната цел на туморът е да осигури достатъчно храносмилателен сок, който да разгради големия залък и да спомогне за неговото придвижване по червата. В момента, в който залъкът премине (или човек се успокои), туморът се разрушава от наличните вече бактерии, защото те нямат вече смисъл.
* В медицината това се нарича злокачествен тумор. Но в природата няма нищо злокачествено, всяка клетка и бактерия имат своите функции и смисъл!
Понеже дебелото черво се разделя условно на 3 части: сляпо, ободно и право черво; то съответно биологичните конфликти са: „Неприятен, несмилаем гняв“, „ Коварен, нечестен, мръсен конфликт“ и „Гнусен, срамен конфликт“.
Пример 4: рак на шийката на матката
Контролиран от главния мозък, туморът протича не в активна, а в лечебна фаза. „Невъзможност за съвокупление“ или невъзможност за забременяване, страх от евентуална фригидност и липса на потомство. Тези емоции предизвикват конфликта, който в животинския свят е аналогичен, но и по-буквален- невъзможността на женския индивид да остави потомство. Това предизвиква загуба на тъкан в шийката на матката, с биологичната цел матката да бъде по-широка и лесно достижима. При разрешаване на конфликта (забременяване или успокояване на човека по тази тема), за да бъде възстановена загубената тъкан, настъпва възпаление придружено с нарастване на клетки, диагностицирано като „Рак на шийката на матката“. Когато тъканта бъде възстановена е ред на лечебната фаза: излишното отново се разгражда, докато остане само здравата тъкан в нейното нормално положение. Растежът на клетки спира, появява се кървене. Следва подуване на лигавицата на коронарните вени и около месец по-късно индивидът може да преживее криза с остър инфаркт на дясното предсърдие (погрешно разбран като белодробна емболия), но това е знак за излекуване и възстановяване на всички засегнати органи по веригата!
! Горепосочените примери безспорно са тествани и доказани в клинични условия !
Тъй като излекуване може да има само след разрешаването на конфликта, ГНМ се съсредоточава върху определянето и разрешаването му. По време на лечебната фаза целият организъм претърпява процес на възстановяване и оздравяване. В случая с белодробния рак, в момента на разрешаване на „смъртния страх“, туморът спира да расте. По време на лечебната фаза туморът се разрушава от специални микроби, които са кодирани по време на еволюцията да правят точно това: туберкулозните клетки се активират, за да разградят секрети, често придружени с кръв. Това състояние често се определя клинично като белодробна туберкулоза. Ако тези полезни микроби не са налични в организма, туморът се капсулира и остава на място. Един обикновен преглед може да открие тези белодробни възли и шокът от диагнозата да предизвика нов рак.
* Еднозначно се прилага и за туморите на дебелото черво, бъбреците, ректума, простатата, матката или млечните жлези.
Докато органите, управлявани от стария мозък (като бял дроб, дебело черво, бъбреци и млечни жлези) образуват тумор по време на активната фаза на конфликта (стреса),
а се чистят по време на лечебна фаза;
обратното се отнася за органите, управлявани от главния мозък: яйчници, тестиси, шийка на матката, бронхи, ларингс, кости и лимфни възли.
Тези органи отговарят на конфликтите със загуба на тъкан;
както е видно например при некрозата на яйчник или тестис.
И отново: тъканните промени не се случват произволно, а поради строго определена биологична причина и организация на мозъка.
В момента, в който се разрешат съответните конфликти, тъканта, която е била изгубена чрез улцерация (разграждане на клетки) по време на активната стрес фаза, при лечебната фаза започва да се запълва и възстановява с нови клетки. По това време, ако се направи изследване, се откриват тумори на яйчниците и тестисите, рак на шийката на матката, карцином (рак) на бронхите или лагингса, лимфом (рак на лимфната система); както и различни видове сарком (вид агресивен рак). Според традиционните медицински стандарти, тези тумори се определят като злокачествени (забелязва се натрупване на ракови клетки на място, където е имало загуба на тъкан; съответно те не са излишни за съответната тъкан и не могат да бъдат махнати). Реално това са лечебни тумори и част от тях изчезват по време на лечебния процес (дори изглеждащи като натрупана туморна маса, отново се разгражда излишното в края на процеса).
ГНМ предлага биологичен критерий, който класифицира туморните образувания съгласно природните закони. Откритията обясняват защо отделни клетки внезапно започват да се размножават, защо е на конкретна част от тялото и от коя област на мозъка се контролират. Съответно могат да бъдат разрешени и излекувани. Стандартната медицина разглежда органа като отделна част и поради невъзможността да разпознае двете фази при всяка болест, тя определя рака като побеснели, вилнеещи клетки, които ако не са възпрепятствани от химиотерапия, облъчване или операция, евентуално биха убили организма, без да имат обяснение ЗАЩО.
В резултат на този догматичен възглед, думата „рак“ сама по себе си е станала синоним на безнадеждност, страх и отчаяние. Обширните проучвания на ГНМ показват, че стандартната класификация на туморите като „доброкачествени“ и „злокачествени“ става излишна.
Природата не произвежда нищо злокачествено. Природата винаги се стреми към оцеляване и развитие!
За това е много важно за всеки пациент, диагностициран с „рак“ да знае какво точно представлява това „заболяване“ и да не се плаши. Емоционалната реакция при диагнозата може да повлияе пагубно лечението, защото емоцията на страх за организма е нов конфликт, който поставя пациента в животозастрашаваща ситуация, отключвайки нови процеси в тялото с цел защита. А твърде високото ниво на паника, отрицателни емоции и наличието на нови „конфликти“ е това, което реално натоварва организма, той не може да се справи с лечението и в резултат- се стига до влошаване на състоянието или смърт.
DragoTherapy
Природата на туморите