Терапията е лек за душата, разрешаване на психични и емоционални проблеми с помощта на компетентен човек. Терапията няма статут на лечение. Но е предпоставка за такова. Терапията поглежда в човека отвъд неговото физическо тяло, разнищва същността на живота и корена на всички проблеми. Терапията не е ВЪЗдействие на сила или въпреки волята на човека. Терапията е помощ и ВЗАИМОдействие, заедно с компетентен специалист, познаващ и умеещ да работи с психиката на човек, който иска да подобри живота си, да разреши проблемите си или отстрани пречките по пътя си. Терапията е процес, при който човек, заедно с помощта и насоките на опитен специалист, да намери пътя си и подобри сферите, които иска в живота си.
Ние сме многоизмерни същества. Но какво означава това?
Едно цяло, съставено от части.
Отделни системи в нашето тяло изпълняват различна функция и могат да бъдат разглеждани по отделно от различните специалисти: отделителна, полова, дихателна, кръвна, костна система и др.
Отделните системи имат различни органи, всеки специализиран в дадена задача: сърце, за което ходим при кардиолог; полови органи, за които ходим при гинеколог или отделителна система, за която ходим при уролог; нервна система, за която ходим при невролог и т.н. Въпреки тяхното различие и специфика обаче, те не могат да работят по отделно. Те винаги работят заедно и в синхрон, изпълняващи една обща, по-главна задача: да поддържат живота и равновесието в човека. Отделните системи, колкото и да бъдат разглеждани, изучавани и дори да бъдат правени опити за лекуване по отделно, работят единствено и само, когато са заедно. Още от зората на сътворението, те се събират заедно, създавайки изобщо по-сложният организъм: ЧОВЕКА.
Както лекарите работят изцяло на физическо равнище, така терапевтът работи на психическо.
Психиката също има своите отделни части: съзнание и подсъзнание.
Различните видове терапия използват различни методи и наблягат на различни сфери от нашата психика, но тяхната цел е една: да намерят коренът на проблемите, да се справят с отрицателните емоции, да намерят смисъла на живота и заздравят трайно психиката, а от там и живота на човека. Да подпомогнат неговото развитие, успешното справяне с трудностите и изграждането на една стабилна основа и равновесие.
Значението на психологията, независимо от своето развитие и области, в основата си е едно и то е: наука за ДУШАТА (ψυχη- душа, гръцки език). И е факт, независимо от вярата на всеки един човек, че във всяка ситуация и във всяко едно физическо състояние или преживяване, в основата на всичко лежи вътрешното усещане на всеки един човек. Преживяването, смисъла. То е индивидуално за всеки един. И колкото и съвременния свят да неглижира чувствата; да се предава от поколение на поколение тезата, че те трябва да бъдат потискани, пренебрегвани и дори заличени, всеки човек знае, че има собствени уникални чувства. И те са нещото, което сътворява личния му живот, личното възприятие и му дава силата да се справи (или не) с живота в най-тежките и непреодолими ситуации. Психиката (макар това да не е точно душата) и начинът на нейната работа определят нашето възприятие на света и способността ни да се справим с него. Психиката е командният център, от който зависят възприятията ни, емоциите ни, химичните процеси в тялото ни и живота ни. За това психиката, макар да има съзнателна и несъзнателна част, нива на осъзнаване и различни области, то тя е едно цяло, от което зависи нашият живот. И тя не е по-малко важна от физическото тяло. Защото както то не може да съществува без дадени органи и те са зависими едни от други, а частите образуват цялото; то така и психиката ни е част, синхронично работеща и взаимодействаща с тялото (даже е негов команден център) в един общ организъм- нашата самостоятелна личност.
Психика и физическо тяло= единен организъм= АЗ съществуване.
Това е базисен факт, който всеки човек забравя. Най-голямо внимание се отдава на физическото тяло, забравяйки, че главната връзка и контрол на химичните процеси в него се дължат на мозъка и неговите връзки. На психиката, нейното възприятие и работа. Когато се говори за гени и среда- да, те имат своето значение. Но живота еднозначно ни показва, че при едни и същи гени и при една и съща среда всеки човек развива различни заболявания, различни фобии, алергии и съвсем различно поведение и живот. Което доказва факта, че личностното развитие на психиката и възприятията (които са единствените индивидуални характеристики на всеки индивид) играят водещата роля при развитието на човека. За това е изключително важно човек да се грижи за своята психика повече, отколкото за своето физическо тяло. От една страна, защото физиката е зависима и контролирана от психичните процеси; а от друга- защото физиката е преходна и смъртна, съзнанието – НЕ.
Психиката и особено съзнателната част от нея е и тази част от нашето общо цяло, която е най- близка, единствено възможна и достъпна за развитие и работа. Над околната среда и физическия свят нямаме контрол и не можем да приложим воля, но върху собствената си психика и осъзнаване- имаме такава. За това тя е единственият ключ към промяна на нашия живот, до който имаме какъвто и да е достъп. Единствената сфера, върху която можем да упражним влияние и промяна. Именно за това ролята на терапията е не просто важна, а задължителна за всеки, които иска повече от себе си, повече от живота, повече от тялото си. За всеки, който иска да има, да постига, да бъде здрав и да се развива. Задължителна за всеки, който иска да има контрол над собствения си живот и сам да избира какво иска да преживее. За всеки, който не се чувства добре и иска да промени това. Защото всичко опира до това: как се чувстваме.
DragoTherapy
Ролята на Терапията