Подсъзнанието е нашата несъзнавана част от психиката, която контролира живота, поведението и тялото ни.Седалището на нашите емоции, съхранява нашите спомени и е своеобразен творец на нашата действителност. Приема всичко, в което повярваме и запаметява всяка наша опитност, в която сме изпитали емоция. Най-отворено е през първите 7 години от нашето развитие, като попива всяка информация, която получава от околния свят, независимо дали е преминала през съзнателен филтър, или не. (Детето започва развитие на познатото ни самосъзнание след 3г., докато подсъзнанието е активно още във вътреутробния период и е отворено към всякакви сигнали, които вследствие създава като схема/модел.)
Подсъзнанието също контролира всички жизнени процеси в тялото и знае отговора на всички проблеми в него, защото… само ги създава! Например в него има причина за всяка болест, алергия, фобия, за всеки симптом, че дори за фактори като тънка коса, изкривен гръбнак, чупливи нокти, наднормено тегло или остър апетит за сладко. За всяка малка подробност има причина, която е в нашето подсъзнание! И микробиологията отдавна доказа факта, че не всичко е до гени, а до мисъл и среда. Защото всяка клетка съдържа алели (вариации, видове) на различните гени (например тъмнокосия има и ген на руса коса, защото в хода на поколенията със сигурност е имало член на рода русокос *генно инженерство*), но отключва само единия ген (обикновено доминантен).
Инстинктът за самосъхранение е основен закон на природата. Самосъхранението е и основна функция на подсъзнанието. Тя е първична и на нея стъпват всички останали модели, които вписваме в него, на база на нашата реакция и възприемане. Върху тялото не се проявява нищо, ако в съзнанието няма съответната нагласа за него.
Ако аналогично сравним психиката с компютъра, то НИЕ- нашето Съзнание, е този който работи с компютъра, отваря и затваря различни програми, работи с тях, а Подсъзнанието е Хард диска- целия потенциал и база данни, от който зависи ДАЛИ и КАК ще работи този компютър. В тази посока на сравнение, ако нямаме правилните данни, каквото и да се опитваме да направим; то няма да успеем без правилните програми.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Съзнанието обаче е не по-малко важно за живота на всеки и има сила и потенциал, който човек може да развие и използва в своя полза, стига да знае как. Защото съзнанието е единственото, до което имаме реален достъп сами, и което можем да осъзнаваме и коригираме със собствената воля. Най-достъпно е до нас и с потенциал, който не е развит, но… Има на къде! (Научен факт е, че мозъкът на човека използва 3% от своя потенциал. Само 3 % !!) За това, ако поискаме винаги можем да станем програмисти и да управляваме по-добре своите данни, с които да оперираме в живота!
Факт е, че на всеки 11 месеца изграждаме ново тяло! (Клетките на различните органи се делят и обновяват за различен период от време, като това варира от няколко дни, до няколко месеца.) Тенденциите на подсъзнанието са винаги насочени към живота.
Всеки жив организъм има енергийно поле= информация (подсъзнание). А базовите програми в него за поддържане на живота и оцеляване в неблагоприятни условия са в два режима: защита или растеж. Съответно свиване (при което органите заболяват от недостиг на енергия или за да компенсират дадена функция) и растеж (развитие, обновяване, оздравяване и получаване на енергия).
А съзнанието е филтърът за убежденията/внушенията, които допускаме вътре. Това, което чувстваме като вярно и правилно е кодът, който изгражда/реализира тялото.
В повечето време хората боравят със своето съзнание, на база на което взимат своите решения, създават планове и анализи в ума си, интерпретират средата и проектират бъдещето. За това и се идентифицират със своето съзнание и мисли. Но въпреки това, всички в своя живот забелязват, че:
-понякога извършват действия, за които не са успели да премислят и преценят;
- изпълняват заучени навици, дори когато не искат и им е трудно да ги променят волево;
- не могат да си обяснят дадени реакции и емоции, които понякога вземат контрол над тях, макар съзнателно да не искат това;
- разболяват се или имат странни симптоми, макар лекарите да не могат да диагностицират от къде, без да разбират защо и как;
- изпитват нужди и имат пристрастия, които изглеждат безсмислени и не винаги са в тяхна полза;
- привличат едни и същи хора или обстоятелства, което изглежда случайно, но от друга страна е твърде странна и нежелана тенденция;
- често не успяват да се справят с нещо или да постигнат конкретна цел, въпреки големите усилия и опитност, които влагат- сякаш нещо винаги пречи.
Това е ролята на подсъзнанието. То контролира нашите реакции, емоции, поведение, тяло, но и всичко това, което имаме или не и постигаме или не в живота си. И е в голяма степен необяснимо за нас, автоматично и често неподвластно на съзнателен контрол. И макар неговата основна функция е да ни защити, то често неговата логика и проявление се различава в голяма степен от нашето съзнателно мислене.
Защо е така и как да се справим с Него? Защо мислим едно, а реагираме и действаме по друг начин?
Защо това, което получаваме е различно от това, към което се стремим и за което сме положили усилия?
Следната таблица показва разликата между Съзнанието и Подсъзнанието и може да даде отговор на тези въпроси:
Съзнание Подсъзнание
|
5% контрол |
95% контрол |
|
Понякога е пасивно: по време на сън, шок, кома, силен стрес |
Винаги активно; от преди раждането до края на живота |
|
Действа организирано и последователно |
Следва базисни инстинкти |
|
Следва логиката |
Следва емоциите |
|
Борави с концепции и съждения |
Борави с образи и метафори |
|
Интерпретира получената информация |
Приема всичко буквално |
|
Критикува, преценява |
Безкритично възприема нещата |
|
Удобно борави с негативни конструкции
|
Не разпознава негативни конструкции; реализира само емоцията, дори да е нежелана |
|
Възприема линейно времето и пространството |
Възприема всичко ТУК и СЕГА в една точка, в един момент |
|
Избягва вътрешно мълчание; работи непрекъснато |
Предпочита и работи при вътрешно мълчание |
|
Поддържа илюзия за контрол |
Има пълния контрол над организма, въпреки че стои на заден план |
|
Нуждае се от усилие и воля, за да изпълнява функциите си |
Притежава естествени лечебни механизми и спонтанно изпълнява функциите си |
|
Създава АЗ-концепция на база история и възприятие: Его, спрямо което реагира на средата |
Няма АЗ-концепция, едно цяло с тялото; реагира спрямо предишен опит и запаметени емоции |
Ето защо, на база на познанията за работата на тези две нива на психиката, на база на опитността на много психолози по света и изследвания; както и по- горе описаната таблица, можем да изложим и следните факти за Подсъзнанието:
> Подсъзнанието възприема всичко
още от утробата: емоции, поведение, мисли, усещания, енергията на средата наоколо. Все още няма изграден филтър (съзнание), който да пропуска определени вярвания и модели или да ги спре. Но все пак на подсъзнанието са необходими модели, по които да функционира, за да може да оцелее и по които да моделира нашето тяло. За това то попива абсолютно всяка информация от средата, в която се намира и най-вече от човека, който ни отглежда, и с когото сме в тясна връзка. Околната среда и енергии са неговата база, всичко налично се използва за изграждане на базисни модели.
Така се формират основното поведение и светоусещане:
- нежеланото дете попива емоции и отношение от своите родители, които в бъдеще формират моделите: „Аз нямам право да съществувам“, „Аз преча и нямам право да се заявя“, „Никой не ме обича“ и т.н., които обуславят поведение на пасивност, депресия, бягство и затвореност от хората; липса на мотивация и действия в живота; липса на воля и усилия, съответно успех; невъзможност за изразяване, заявяване на лични граници, самоуважение и др. Индивидът остава блокиран, нереализиран и смачкан цял живот, в пасивно поведение и зависимост от другите.
- стрес, страхове и финансов недоимък. Детето, попило тези усещания и поведение от родителите, израства с модели на: постоянна тревожност, неувереност, депресия и малоценност. Водещи до чести здравословни проблеми, липса на енергия и жизненост, действия и решителност. Модели на недостиг, които водят до развитие на мании, прекомерност в търсенето или „складирането“ на предмети или конкретни преживявания. Например: гладът води до развиване на хранителни разстройства; липсата на дрехи или играчки води до синдром на Плюшкин, забраната за игра и смях води до развитие на мании и прекомерно търсене на удоволствия; домашното насилие (дори да е само върху майката) води до пасивна агресия и развитие на психози, мазохизъм и извратени желания и др.
- липсата на внимание, пропуски в откликването на първичните нужди (бебето плаче, но не получава отклик, няма кой да го нахрани или стопли веднага) водят до модел на поведение, в който през целия си живот индивидът смята, че света е труден, студен, тежък. Не умее да се доверява, да се отпуска и да получава. Съответно така и не надраства режима на оцеляване и често боледува, също така и привлича трудности в живота си, постоянни проблеми и неуспехи. Всичко постига с огромни усилия и тежък труд. Никога не създава здравословни отношения и винаги е в липса и нужда, неспособен да даде.
> Открито дори, когато има филтър
Дори, когато се завърши развитието на съзнанието и самоконтролът, служещи за филтър на убежденията и програмите, които постъпват в подсъзнанието, индивидът продължава да приема програми, които не винаги съзнателно избира и желае.
Това се случва по няколко причини:
- на нивото на развитие на нашата общност, все още не се предава в поколенията знанието за това кое ни управлява, че реално можем и имаме право на избор кое да приемем и кое да отхвърлим, и съответно как става това. Не се дава свобода на подрастващия и право на личен избор; няма необходимата грамотност и отговорност за това колко е важна неговата психика и как се формира тя; и също така детето да бъде възпитано по същият начин като неговия родител остава задължително условие, без мисъл от страна на възрастния дали това е правилно и до колко е успешно то.
- всичко, което бъде повтаряно достатъчно дълго, преминава през филтъра на съзнанието. „Повторението е майка на знанието“- това е така, защото повторно чутото, преживяно, прочетено или направено сформира нови мозъчни връзки и те автоматично затвърждават познанието в подсъзнателната система. Така се сформират и така наречените навици.
> Езикът на подсъзнанието са емоциите.
Всичко, което е преживяно с голяма емоция се запечатва автоматично, преминавайки през филтъра на съзнанието. Това е така, защото съзнателната мисъл няма енергия, през съзнанието могат да минават хиляди мисли на ден, които не винаги имат значение. Но емоцията е много по-силна и има мигновено въздействие. Така се сформират травмите, алергиите и вярванията: емоцията дава сила на мисълта или преживяването и се запечатва в подсъзнанието, заедно с всички придружаващи фактори: в каква среда, обстановка, мирис, вкус или звук, всички елементи. Съответно ако емоцията е била неприятна за индивида, с цел да ни предпази от повторна такава, подсъзнанието реагира с дадени симптоми или поведение при всеки следващ досег с някои от елементите на конкретната случка.
> Липса на линейно време:
Подсъзнанието пази всички спомени и модели, на база на които живее, реагира и моделира съществуването на индивида сега- в настоящия момент. Макар за съзнанието дадено събитие да е отминало или забравено, дори често да липсва в съзнателната памет (защото се е случило преди раждането например, когато самосъзнанието още не е развито), то за Подсъзнанието, запазило случките и елементите от тях в своите архиви, те са все още валидни. Те са вече установени модели, по които се осъществява живота, независимо от времевата линия. Те са налични и текущи, без значение дали за индивидът са отминали.
> Подсъзнанието е винаги активно,
но най-достъпно при отсъствие на съзнателна дейност. Съзнанието е филтър, защото когато индивидът чува или чете нещо, има изборът да му повярва или не. Ако не отдаде емоция и значение, може да отхвърли доброволно информацията, която постъпва. Но когато съзнанието е фокусирано само в една дейност, или е доста отпуснато и работи на ниски честоти (физическа дейност, липса на анализ или дори медитация), то пред подсъзнанието няма наличен филтър: постъпва и се запечатва всяка информация от външния свят. Ето защо, рекламите например се използват с познанието за тези принципи: докато човек бели картофи, яде пуканки, отпуснат пред телевизора или шофира, съзнанието е на ниски честоти, няма активна мозъчна дейност с анализи, концентрация и филтри, то информацията, която чува автоматично се запечатва на подсъзнателно ниво и обуславя бъдещото поведение и предпочитания. Това е принципът на хипнозата.
> Сънищата:
по време на сън мозъкът работи на много ниски тета или делта честоти. Това означава, че няма съзнателна активност и филтри, а подсъзнанието е много отворено. В такъв момент най-силно и лесно възприема внушения, дори фини енергии от околния свят. То продължава да е активно, като неговият контрол е жизненоважен: някой трябва да поддържа функциите на белия дроб, сърцето, метаболизма. Също така преработва постъпилата през деня информация и емоции: кое е силно и се запазва, с каква програма от миналото се свързва и кое е без значение и отпада (като значението се придава не от съзнателните ни предпочитания, а от фокуса и емоциите, които са вложени). В това се изразяват сънищата- те показват по един образен начин преживяното: какви са страховете, мечтите, желанията, притесненията и др. Значението на сънищата се разглежда с езика на подсъзнанието- образ, метафора, аналогия. Какви връзки се правят с миналото, как вътрешно човек възприема нещата, какво е потиснал, забравил и т.н.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Подсъзнанието е една необятна територия, която няма как напълно да разберем и контролираме със съзнателния ум. Но то е нашето хранилище на всичките програми, които ни управляват тялото и живота. За това е необходимо да познаваме принципите на работа и логиката на нашата несъзнателна част от психиката. Както и разликите между нея и нашето съзнателно мислене.
Следните примери са често срещани и ярко показват тези разлики:
- Съзнателно всеки човек иска да бъде здрав. Но тогава защо боледува тялото? Няма състояние, в което да се осъществява даден процес, без това да е по някакъв начин изгодно. Имате нужда от почивка, но не можете да заявите това на шефа си и не предприемате действия да си я осигурите: подсъзнанието следва силната емоция- нужда от почивка. За да ви предпази от изтощение, ви създава грип или болест, при което нямате друг избор, освен да останете вкъщи на легло.
- Не можете да заявите границите си пред авторитети. Подсъзнанието ви привлича и създава конфликтни ситуации, които да изкарат от релси вашето емоционално състояние и да избухнете, така че най-после да можете принудително да се заявите, за да ви олекне. Или ако и тогава не го направите, то създава болест, която е пряко свързана с темата, така че от отчаяние и нужда да бъдете отново здрави, да преодолеете себе си и да се научите да заявявате своите граници.
- Много силно искате да избягате от дадено задължение, не ви се ходи някъде, но… сте твърде подвластни да робувате на чувството за дълг и мнението на другите. Подсъзнанието, за да съхрани здравето ви отново следва силната емоция (в случая на отрицание, което приема за заплаха) и съответно блокира краката ви, така че и да искате, да не можете да отидете там, където не искате.
- Или толкова силно се страхувате от успеха, поради страхове и вменени убеждения, че за подсъзнанието страхът е идентичен на оцеляване: за да оцелеете, значи трябва да блокира всички пътища на успех. Някои хора вярват, че ако са успешни, ще бъдат длъжни да издържат всички близки около тях, а това би било голям товар. Или ще загубят приятели, което ще ги остави в самота и липса на подкрепа. Или че успехът се свързва с тежък труд, който не могат да понесат. Или успехът се асоциира с кражба, нечестен път и лъжи- и тогава, ако човекът вярва за себе си, че е честен човек, успехът автоматично се изключва за него. Това може да се изрази от подсъзнанието по много начини: ако успеха ви зависи от ръцете, ще ви блокира ръцете чрез заболяване, болка или дори травма и счупване. Или ако успехът зависи от дадени хора, ще привлече раздяла или конфликт с тези хора, за да попречи на комуникацията с тях. Ако успехът зависи според човек от късмета, то подсъзнанието му ще предизвиква постоянни препятствия и неволи. Ако успеха зависи от дадено интервю, то ще стане така, че човекът да не успее да отиде на това интервю и т.н.
Във всяко нещо, всяка ситуация в нашия живот, във всички взаимоотношения, събития и поведение в нашия живот, главна роля има подсъзнанието. То реализира всички убеждения, които има. То прави видно това, което е програмирано вътре, макар не видно за нас. Ние живеем не живота, който искаме съзнателно в настоящия момент, а именно живота, който е програмиран в нашата дълбока същност. И макар не винаги да го разбираме, то ние изживяваме реално това, което вече имаме. За това имаме отговорността за всички свои преживявания и живеем това, което сами създаваме.